Филмът е уникален трибют от режисьора за неговия учител. Пространството е празно, няма хора, но експонатите живеят своя странен живот, докато петелът не изкукурига. И това е петелът, който Параджанов е създал Бог знае от какъв материал. Сякаш вятърът се разхожда из музея през нощта и разлиства страниците на книгите.
Може да се чуе счупване на стъкло. Хубавото е, че има достатъчно колажи, създадени от стъкло и фрагменти от домашни съдове. Куклите седят на рамките, а краката им се люлеят, както правят и през деня, но нещо мистично и съдбовно се появява върху тях. А Параджанов е наблизо, вграден в нечий друг живот, в пагoни или дори в народи от отминали епохи. Лампите са включени, дори и маслените печки – всичко е така, както Параджанов го е харесвал. Но вече е ден, стаите са изпълнени с дневна светлина и всичко се променя.