Италианският актьор, режисьор, сценарист, писател и певец Нино Манфреди е роден на 22 март 1921 година. Във филмографията си има над 100 роли – във филми, телевизионни сериали, на театрална сцена, десетки музикални изпълнения и три режисьорски филма – през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век; в света на киното той е признат като един от най-големите италиански трагикомици, редом до Алберто Сорди, Виторио Гасман, Уго Тоняци… Манфреди е роден в Кастро дей Волши, Лацио, в семейство на фермери; по настояване на родителите си през 1941 година се записва в юридическия факултет на университета в Рим, като в същата година той дебютира като водещ и актьор в театър на една енория в столицата. През октомври 1945 година завършва право, но никога не го практикува. Две години по-късно завършва и Театралната академия, а филмовата му кариера започва през 1949 с „Манастирът в Санта Клара“.
През 60-те години на ХХ век Манфреди се превръща в една от безспорните звезди на Италия, участва в някои от най-харесваните комедии, режисирани от Дино Ризи. Сред забележителните му филми са „Ергенът“ (1955), „Венеция, луната и ти“ (1958), „Престъпление“ (1960), „Страшният съд“ (1961), „Палач“ (1963), „Познавах я добре“ (1965, със Стефания Сандрели), „Операция „Свети Януари“ (1966), „Измъчвай ме, но ме обичай“ (1968, с Уго Тонияци), „Всеобщ протест“ (1970). През 1971 година Манфреди представя своя полуавтобиографичен филм „Между чудеса“, удостоен с приза за режисьорски дебют на фестивала в Кан, италианския „Златен глобус“ и още много фестивални отличия. Сред най-обичаните от публиката филми с негово участие са и „Хляб и шоколад“ (1973), както и „Обичахме се толкова много“ (1974, с Виторио Гасман и Стефания Сандрели). През 90-те години Нино Манфреди се снима в поредица от успешни телевизионни сериали и минисериали на телевизия RAI, между които и много популярния „Линда и комисарят“. Последната роля на Нино Манфреди е в испанската драма на Мигел Ермосо „Божествена светлина“ (2003).
