1948 г. Популярният чилийски поет и сенатор от левицата Пабо Неруда е обвинен в измяна и минава в нелегалност. Режисьорът Пабло Лараин показва тези събития през очите на злото ченге Оскар, впуснало се в обсебващо преследване.
Удивителният Луис Неко играе Неруда сладкодумно и с комична интелигентност, а Гаел Гарсия Бернал не пада по-долу като гонителя, тайно споделящ въображаемия свят на поета. Сценарият на Гийермо Калдерон, в който се долавят влияния от Брехт, Боланьо и Борхес, помага на Лараин да сътвори лирично политическо есе, което е и деликатна почит към стила на film noir, и интригуваща медитация над неразрешимата дилема между естетическите и политическите желания.