Един филм за правдата, истината и свободата - 20 години след 10 ноември 1989 година. Оказва се, че Григор Симов Божилов, авторът на „Апел за защита на човешките права”, благодарение на който през 1986 година Западът чува и за българските дисиденти и страдалци, е жив. Да, координаторът на Дружеството за защита на правата на човека (първата правозащитна организация у нас), съратникът на Илия Минев, е жив.
Нищо, че със същото усърдие, с което комунистическият режим го мачка по затворите, после се заема да го изгони на Запад. Защо Гринго (Чужденеца), както го наричат приятелите му, не се отчуждава от България и днес е тук - вярно, поизместен от новите демократи чак в с. Парамун, Трънско, където гледа крави? Защо е чужд на всяко отмъщение, за разлика от други герои на филма?
Той иска само да се знае истината - за прехода, за това, което ни очаква, за прободените духовни очи на нацията ни... Но възможно ли е това без да се отворят и “видят” досиетата докрай? Кои са днешните ни килии и затвори, къде е злото, кой е новият терор? На тези въпроси се опитва да отговори този документален филм. Но Григор Божилов стига и по-далеч в проникновенията си за големите падения на човечеството, за свободата и границите, които не са нито на Изток, нито на Запад, а Нагоре...