Четирийсет години след емоционалното си изгнание от Куба през 1965 г., трима архитекти се завръщат, за да довършат онова, което се смята за най-вълнуващата футуристична художествена школа, докарана до разруха от революцията в страната.
През 1961 г. Фидел Кастро и Че Гевара възлагат на трима млади архитекти-мечтатели да създадат Националната школа по изкуствата на Куба на терена на бившето голф-игрище в Хавана. Изграждането на школата по техните радикално новаторски проекти започва незабавно и скоро в нея постъпват първите курсисти. Танцьори, музиканти и художници от цялата страна се наслаждават на красотата на сградите, но когато мечтите на революционерите скоро се осъществяват, строителството е преустановено и архитектите и техните проекти се окачествяват като маловажни предвид преобладаващия политически климат.
Четирийсет години по-късно сградите на школата продължават да се използват, но са недовършени и западнали. Кастро поканва изгонените от страната архитекти да довършат своята неосъществена мечта. В „Недовършени пространства” се срещаме отблизо с Фидел Кастро и ставаме свидетели на желанието му да създаде място, където да се показва изкуство от цял свят. Филмът документира и борбата и страстите на трима революционни артисти.
В интервюта пред камерата тримата архитекти-мечтатели Рикардо Поро, Роберто Готарди и Виторио Гарати говорят за напрегнатата атмосфера на революционна Куба и за своя стремеж да създадат изцяло нов, безпрецедентен архитектурен език. Говорят и за това защо техният проект изпада в немилост и как комплексът е оставен недовършен.
Показани са порутени части от някои постройки, както и други сгради, използвани днес от млади танцьори и художници. Школата по изкуствата е включена в списъка за наблюдение на Световния фонд на паметниците и се полагат усилия за възстановяването на изоставените постройки.
