Не само Холивуд се слави с актьорските си династии. Наум Шопов /род.27.07.1930 г. - умира на 18.04.2012г. / е яркият център на 4 поколения, изкушени от киното и театъра. Родителите му са душата в културния живот на родния град Стара Загора през първата половина на миналия век. Майка му, невероятната Мара Шопова, има дългогодишна блестяща кариера на радиоводеща, актриса, режисьор в театъра и операта. Съпругата му Невена Симеонова също се изявява в театрални и филмови роли.
Съввсем естествено е децата им, които израстват около сцената и по снимачните площадки, да се насочат към същата професия. ”Не искахме и те да се нагърбят с този тежък кръст, но ги оставихме сами да си изберат пътя”. Дъщерята Елисавета играе главната роля във филма „Гори, гори огънче”. Актьорът Христо Мутафчиев му е бивш зет. Синът Христо Шопов става идол на младите зрители от края на 80-те години с ролите си в култовите филми „Вчера” и „Маргарит и Маргарита”, а световна известност получава като Пилат Понтийски в „Страстите Христови” под режисурата на Мел Гибсън. Снахата Мариана, също като съпруга си, предпочита да участва в чуждестранни продукции. И двамата му внука отдавна са направили своите актьорски прощъпалници.
Творчеството на Наум Шопов е достойно за театроведчески и кинокритически трактати. Талантът му е титаничен и без да са го учили във ВИТИЗ. В онези времена името му е зачеркнато от списъка на приетите кандидат-студенти след донос, че е политически неблагонадежден. Театралните сцени са неговите университети. Дипломата му е дадена от хилядите почитатели, подписали се под оценката „Властелин на сцената”. Той е способен да мине през цялата жанрова палитра – от фарса до трагедията. С изключително себеотдаване пресъздава диаметрални образи: опърпаният Лука в „На дъното”, абсурдният Крап на Бекет, вождовете Хитлер и Ленин, шекспирови персонажи... За да постигне мечтата на живота си – крал Лир. Неоспоримо е твърдението, че той е най-добрият актьор за тази невероятно трудна роля.
Многобройни са превъплъщенията на Шопов и на екрана: френски пленник в „Крадецът на праскови”, офицер от царската армия в „Случаят Пенлеве”, поп, слепец-просяк, продавач на близалки във „Вагнер”... Щатен изпълнител е на ролята на цар Борис ІІІ в „Цар и генерал”, „Допълнение към ЗЗД”, „Войници на свободата”...
Свръхчувствителността на този безспорен властелин често е подвластна на депресията. Той й се предава докрай през 1996 г., прерязвайки си вените в гримьорната преди представление. За щастие – неуспешно!
През 2006 г. е отличен от Съюза на артистите с наградата „Икар” за цялостно творчество.
