Надя Тодорова Николова е родена на 01.11.1925 г. в Асеновград.
За кратко учи право, след което се отдава на театъра. Няма завършено театрално образование. Актьорска си кариера започва на сцената на родния й град, където на един Национален преглед на българската драма и театър е забелязана и по-късно получава актьорско звание. След това работи в театрите Смолян, Габрово, Сливен, Пазарджик.
Играла е в постановки на „Свекърва” и „Вампир” – А. Страшимиров, „Криворазбраната цивилизация” – Д. Войников, „Комедия от грешки”, Ромео и Жулиета” – У. Шекспир и мн. др.
През 1974 г. прави дебюта си пред камерата с филма „Трудна любов”, след който започва голямата й кино изява. Надя Тодорова остава известна с ролите си в киното, макар че в театъра има над 200 роли, тя остава в съзнанието на българина като царицата на комедията с изявите си пред камерата. Импровизацията е нейната запазена марка. Наричат я голямата актриса на малките роли. Няколко поколения я свързват с култовите български филми „Дами канят”, „Опасен чар” и още над 50 ленти от близкото минало.
Кино роли: Секретарката на Димов, Кака Денка, Мария, Димитрова, Крачуница, Бясната, Готвачката („Светъл пример” – 1976, „Покрив” – 1978, „Черешова градина” – 1979, „Дами канят” – 1980, „Индиански игри” – 1990, „Вампири, таласъми” – 1992, „Дунав мост” – 1999, реж. Ив. Андонов), Кальопа („С любов и нежност” – 1978, реж. Р. Вълчанов), Худерова („Войната на таралежите” – 1979, реж. Ив. Гръбчева), Сътрудничка („Двойникът” – 1980, реж. Н. Волев), Санитарката („Само ти, сърце...” – 1987, реж. И. Акташева, Хр. Писков), Леля Минка („Дефицит” – 1990, реж. Х. Коен), Кака Мара („Бързо, акуратно, окончателно” – 1990, реж. М. Мелтев), Мария Калас („Пльонтек” – 1991, реж. Б. Шаралиев) и др.
|
