Сърцето и душата на Казем е бръснарницата му. Майсторът не дава друг да пипа бръснача, въпреки че ръката му понякога трепва. Чиракът му Данеш е допускан само до мивката и до метлата, но неговите мечти не са свързани с бръснарския стол, а със сцената. Във всеки удобен момент Данеш захвърля престилката и започва да репетира, защото знае, че е роден актьор, дори всички да го смятат за шут. Данеш никога не хвърля отрязана дълга коса, а я дава за перуки на кинопродукция, с надеждата някой ден да го извикат на кастинг. За всички в салона косата е фетиш, за едни като прическа, за други – като перука, а когато в града откриват труп на жена с обръсната глава, следите водят към бръснарницата на Казем.
Награди и номинации:
МФФ Фаджр – награда за дебют, награда за поддържащ актьор (Али Насириан), номинация за операторско майсторство, МФФ Минск – номинация за дебют, МФФ Трансилвания – номинация за най-добър филм