Втората най-велика комедия, правена някога – Монти Пайтън и Свещeният Граал, отстъпва единствено на шедьовъра Животът на Брайън, създаден от същия екип. Макар скечовете от този филм да са завладели завинаги територии в съзнанието на всеки „Монти Пайтън“-фен, почти свръхестествена е нашата ненаситност от срещите с чародейството им.
И неотменно ликуващи ще си ги припомняме: Черния рицар („Само повърхностна рана“) или конституционните селяци („Елате да видите колко е репресивна системата!“), или заядливия френски войник („Майка ти е хамстер, а баща ти – сладко от бъз!“). Да не забравяме и миграционните навици на европейските и африканските лястовици…
Пародията на легендата за Крал Артур дава удобна рамка за закачките, а уж реалистичният декор е възхитително мърляв. Ограниченият бюджет се оказва един от най-силните козове на филма: Не можем да си позволим коне? Тогава ще ги заменим с кокосови орехи. Няма пари за специални ефекти? Нека Тери Гилиам направи анимации. И така с всичко – от Камелот („само макет“) до настървения заек убиец (кукла ръкавица). И не е голяма беда, че финалът е малко претупан, а на шегите понякога им липсва острото сатирично жило от Животът на Брайън. Свещеният Граал е любим филм, неподвластен на времето.“ Марк Уокър