Филм за големия български художник Иван Ненов (1902-1997), чието творчество е част от българския принос в европейската цивилизация. Творческият път на Иван Ненов преминава през култовите европейски течения на двадесети век – сезанизма, посткубизма, класицизма. Той се школува и израства като художник в изключителна художествена среда и културна атмосфера на български и световни художници и поети като Владимир Димитров – Майстора, Гео Милев, Сирак Скитник, Пол Верлен, Рилке, Сезан, Пикасо. Известно е дългогодишното му приятелство с Атанас Далчев.
Филмът е разказ за най-драматичните периоди от живота и творчеството на маестрото, белязани от историческите катаклизми на ХХ век. За първи път са показани малко известни факти от творческите изяви на Иван Ненов в Италия (1932–1936) и Германия (1940–1941). Във фокуса на този портрет е репресирането му през 50-те години у нас от “естетите” на сталинизма – същите, които след близо 15 години го реабилитират срамежливо и формално. В края на живота си Иван Ненов остава с присъщия си буден и безкомпромисен творчески дух и остро гражданско чувство. Не случайно казват за него, че е единственият истински дисидент в българското изкуство. Освен многообразието от жанрове – живопис, пластика, мозайка, керамика – в които е творил Иван Ненов, филмът ни разкрива едно малко известно негово качество – дарбата му на разказвач и ценител. Биографичният разказ, в който са вплетени спомени и размишления на художника, е изграден като своеобразен диалог между художника и неговия модел. Някои от спомените “оживяват” в игрални епизоди, а други – като уникални архивни откъси с живия Иван Ненов, за да преведат зрителя през света на маестрото, в който постоянни мотиви са “Прозореца”, “Жената”, „Морето”.
