Филмът е забележително свидетелство за един срамен период от историята на Канада след Втората световна война. На фона на параноята от Студената война, Канада започва разследване на федерални служители, които може да са податливи на изнудване от съветски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „слабост на характера“, става основание за наблюдение и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. Чрез т.н. „Плодова машина (Fruit machine ) - устройство, подобно на полиграф, канадското правителство се опитва да идентифицира ЛГБТ служители и да ги отстрани от държавна служба. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и жени е съсипана, а животът им е унищожен. Интервюираните в „Машина на порока“ разказват за психологическите травми, които са претърпели, за дълбокото чувство на предателство, което изпитват както на лично, така и на политическо ниво, и за извървения дълъг път към промяната на общественото мнение в Канада.
"Искам хората да напуснат този документален филм ядосани, че се е случила тази несправедливост. И да се ангажират да говорят за това в своите общности, казва Сара Фоуди." Също така искам зрителите едновременно да плачат и да се смеят. Много от оцелелите са използвали именно хумора като начин за справяне. Те са магнетични. Искам да чуете повече от тях, защото те карат да се смееш, след като са те разплакали. Това е красива комбинация.“
Критикът и автор на The Globe and Mail Джон Дойл казва: „Не можете да си представите за каква спираща дъха жестокост и в същото време издържливост и кураж на жертвите става дума, докато не гледате филма“.
