Една млада жена отива на погребението на баща си и се опитва да продаде къщата на семейството, в която вече никой не живее. Тя има и още една цел – да уточни границите на двусмислените отношения с мъжа, който се е грижил за домакинството и които (очевидно) са се развили във времето.

Мъжът, объркан от изплъзващата се млада жена, иронично я предизвиква да разиграят сцена, с която би започнала една любовна връзка. В опит да се въздържи и със съзнанието какво залага в тази игра, тя се опитва да отговори на предизвикателството – и се проваля. Двамата се сближават, отдръпват се, но всъщност не се отбягват, а тяхната борба придобива все по-физически измерения. Заигравката им стига дотам, че битката по между им се превръща в необходимост.

Двамата изпитват все по-силно привличане по между си, подклаждано от ежедневните спречквания, които са се превърнали в ритуал. Тя се появява в къщата му, заема позиция – и войната започва. Разбира се, целта не е да се наранят – физиката му напомня на скулптура на Роден, той е доста силен, но тя притежава неизтощима енергия, която й позволява да отговаря на ударите и темпото.

Постепенно става ясно, че трябва да се сложи край на конфликта – словесен и психически, или и двамата рискуват взаимно унищожение. В същото време и той, и тя успяват да се освободят от духовете на миналото, които ги преследват – и войната се превръща в любов...

Коментари (0)

|

Коментирай »