Роден през 1936 година в Скопие, Любиша Самарджич започва срещите си с камерата от много малък. Актьорските му заложби проличават още с първите му стъпки в занаята и той получава стипендия от изтъкнатия режисьор Боян Ступица. Скоро след като завършва Белградската академия за драматични изкуства и изиграва няколко роли на театралната сцена в Белград (в театрлано „Ателие 212”), Самарджич изпълнява роля във филма „Igre na skelama”. Изживяването толкова му харесва, че решава да напусне театъра и да преследва звездния си път в киното. Няколко години по-късно получава главни роли в някои от най-популярните и запомнящи се филми, правени в бивша Югославия по това време, и скоро се превръща в един от най-известните киноактьори в страната, наред с Бата Живойнович, Милена Дравич и Борис Дворник.
През 80-те години и особено след окончателното разпадане на бивша Югославия, актьорската му кариера започва да запада, но тогава Самарджич и синът му Драган основават собствена продуцентска компания – „Cinema Design”, която успява да преживее трудните времена и санкциите на ООН срещу остатъците от Югославия и да продуцира няколко много успешни филма.
Любиша Самарджич се снима като актьор в над 150 кинозаглавия, носител е на 6 югославски награди („Златна Арена” от националния фестивал в Пула) за най-добър актьор, както и на „Златен лъв” от Венеция ‘67, за участието си във филма „Утро”. Още тогава италианската преса пише за него: „Той е особено талантлив – в актьорството е остър като бръснач, отличен в пресъздаването на емоциите, от началото до края. Любиша Самарджич е такъв актьор, какъвто всяка държава по света би искала да притежава”.
Филмите на популярния сръбски актьор, станал любимец на българската публика с телевизионните си хитове „Горещ вятър” и „Полицаят от Петльово бърдо”, са показвани най-големите международни фестивали, сред които Кан, Берлин, Венеция, Карлови Вари.
През 1999 година Самарджич за първи път опитва силите си зад камерата с югославско-италианската продукция „Небесна кука” (Гран При на Международния фестивал в Монпелие, наградата на публиката от Фестивала в Палм Спрингс и наградата Опера Прима на Миланския кинофест), показана на българските зрители през лятото на 2000 г. Две години по-късно той гостува за откриването на София Филм Фест и прогнозира Оскар за филма на колегата си Данис Танович „Ничия земя”. В рамките на Балканските филмови срещи от 6-ото издание на СФФ Любиша Самарджич представя пред българската публика втория си режисьорски филм – „Наташа”.
Още един от 8-те режисьорски проекти на сръбския творец е показван в България - „Гъше перо” (2004), а по време на 16-ото издания на София Филм Фест публиката ще има възможност да види първа част на киноверсията на 14-серийния сръбски филм „Мирис на дъжд на Балканите”, представена лично от Любиша Самарджич.
Бестселърът на Гордана Куич, по който е създадена телевизионната екранизация, е преиздаден няколко пъти, но за пръв път се пренася на екрана четвърт век след публикуването му. Романтичната драма проследява живота на семейство сефарадски евреи от Сараево в смутните години между двете световни войни. Рики, Бланка, Бука, Нина и Клара са петте дъщери на семейство Шалом, чиито образи са вдъхновени от майката на писателката и нейните сестри. „Мирис на дъжд на Балканите” е документ за един свят, който вече не съществува - светът на сефарадските евреи, почти изтрит от картата на Сараево по време на Холокоста, но герои на тази история са също сърби, мюсюлмани и католици.
|
