Изминаха повече от 100 години, откакто братята Луи и Огюст Люмиер подариха на света киното или „движещите се фотографии”, както наричат току-що роденото ново изкуство първите му зрители.
Париж, „Булеварда на Капуцините” № 14, „Гранд-кафе". Вечерта на 28 декември 1895 година: братя Люмиер демонстрират изобретението си - апарат, който те наричат „кинематограф". Входната такса е 1 франк. Купени са 35 билета. На разпънатото бяло платно оживяват прости сценки от градския живот, всяка с продължителност по-малко от минута. Впечатлението е потресаващо - зрителите скачат от местата си и хукват да бягат при вида на задаващия се от дълбочината на екрана локомотив и до сълзи се смеят над белите на улично хлапе.
В този ден братя Люмиер показват 5 късометражни филма. Скоро „движещите се фотографии" стават достояние на много зрители, започват регулярни сеанси на „кинематографа" на братя Люмиер. Сеансите вървят под акомпанимента на пиано или саксофон, с текст под фотографиите.
За кратко време Луи Люмиер заедно с брат си снима и изготвя хиляди късометражни филми, обучава оператории и ги разпраща по целия свят. Благодарение на него думата "кинематограф" започва да обозначава новия вид зрелище.
За братя Люмиер всичко започва с кинетоскопа на Едисън - популярен през 80-те години на ХІХ век апарат за разглеждане на бързо сменящи се картинки. Кинетоскопът е предназначен за един зрител - гледа се през процеп все едно през ключалка.
Бащата на братята изобретатели, Антоан Люмиер, се оказал истински ясновидец. Той купил кинетоскоп и предложил на синовете си да направят свой апарат, но по-добър от апарата на Едисън. Точният му израз бил: „Опитайте се да извадите картинките от кутията". Братята посветили доста време на този проблем, но решението било намерено за една нощ. Апаратът „кинематограф" съединявал в себе си три процеса: заснемане, копиране и прожектиране. Първите кадри, направени с „кинематографа", били "работници, минаващи през централния портал на фабриката "Люмиер и синове".
Трябва да кажем, че към момента на изобретяването на „кинематографа" съществували всички необходими предпоставки, като главна роля играели последните достижения в областта на фотографската техника и наука и братя Люмиер били добре запознати с тях.
Братя Люмиер преобразуват фотографията в ново зрелищно изкуство, съумяват да покажат неговите големи възможности и развиват широка рекламно-търговска дейност, благодарение на която това изкуство завладява света.
„Движещите се картинки днес развличат целия свят. Това е най-доброто, което можем да направим. И се гордеем с това", казват братя Люмиер за своето изобретение.
През 1898 г. Луи Люмиер снима своя последен филм „Страсти Исусови" и братята са принудени да се върнат към ппромишленото производство на кино- и фотоматериали в своята фабрика в Лион. Те възобновяват търсенията си в областта на фотографията и са сред ентусиастите, проправили пътя за раждането на цветната фотография.
През 1904 г. братята разработват способа „Автохром", а през 1907 г. въвеждат производството на нов тип автохромни фотоплаки, с които, за разлика от останалите, получават цветното изображение по много по-прост способ. Демократичната цена, документалността и артистичността на получаваното изображение обезпечават търговския успех на новото изобретение на Люмиер. Автохромните плаки на братя Люмиер се ползват с голям успех в продължение на 30 години, до появата на новите многослойни материали, които са в основата на съвременната цветна фотография.
Луи Люмиер е избран член на френската Академия на науките. Във Франция е учредена награда на негово име. В Лион се намира институтът „Люмиер”.
|
