Трилогията на Ричард Линклейтър Преди изгрев, Преди залез и Преди полунощ превърна Жюли Делпи в звезда, но вероятно не сте обръщали внимание, че тя е и съсценарист на последните два филма. Така че, когато става въпрос за магията на филмовата романтика, Делпи си знае работата. Тъкмо това прави от Лоло филм, който се гледа със страхотно удоволствие. Той притежава нещо от неподражаемата емоция на другите й романтични роли, а в същото време е и дръзка сатира на самата идея за романтиката.
По време на ваканцията си в Южна Франция, неспокойната парижанка Виолет и най-добрата й приятелка Ариан са обсебени от нуждата от любов и секс, докато не спират да се присмиват по темата. Когато Виолет среща непохватния провинциалист Жан-Рене, тя първоначално страни от него. Но на естествения му чар се устоява трудно. „Писнало ми е от нафукани парижани, които ми завъртат главата”, си дава сметка Виолет. И двамата се събират. Но когато Жан-Рене се мести в Париж заради нея, нещата се усложняват.
20-годишният син на Виолет – Лоло, е свикнал да е единственият мъж в живота на майка си. Той предприема ефикасна кампания срещу Жан-Рене, правейки непрестанни номера на любовника на майка си. Както подобава за филм на такава изтънчена французойка, Лоло залага на женската гледна точка към любовта, пиперливия диалог и неподражаемото умение да преминава от романтична комедия в съсипващо смешен фарс.
Фестивални участия и награди: 2015 Toronto Film Festival 2015 Venice Days – 72nd Venice Film Festival (Best Film – Laguna Sud Award)
