Снимайки във Франция с несравнимата Жулиет Бинош, Малгожата Шумовска навлиза в съвсем нова, тъмна и противоречива територия. Въпреки че материалът е обезпокоителен, Шумовска умело направлява развитието на действието. Способността й да изучава в дълбочина сексуалността на съвременното общество е наистина впечатляваща. Контролът върху история, която, попаднала в други ръце, би била неуправляема, е изумителен.

Бинош, която със сигурност е една от най-любопитните и смели актриси в киното днес, играе Ан – съпруга, майка и, най-важното, журналистка, която подготвя материал за френското издание на сп. “Elle” на тема проституцията сред студентките. Самата Ан симпатизира на две млади жени: нещастна полска студентка и французойка, която живее в една от многото квартири в Париж. И двете са станали част от секс търговията по различни причини и докато споделят с Ан, можем да надникнем в моменти от работата им. Междувременно Ан се справя с буржоазната реалност на собствения си живот, в който съпругът й сякаш е женен за мобилния си телефон, а синът й е пристрастен към плейстейшъна си.

Тежките сцени на най-различни сексуални отклонения контрастират на хумора и естественото поведение на двете момичета по време на срещите им с Ан, на която напълно искрено разкриват всичко за живота си. Резултатът от смелата смесица между "Дневна красавица" на Бунюел и "Две или три неща, които знам за нея" на Годар е нещо съвършено различно – филмът на Шумовска успява да навлезе в детайли в много обезпокоителни дълбини, които може би само Катрин Брейа се е осмелявала да изследва досега. Женската сексуалност в цялата й сложност е разгледана под микроскоп, което превръща "Леки момичета" във филм, който не бива да се пропуска.

Награди и номинации:
Торонто ’11 – Официална селекция
Берлинале ’12 – програма „Панорама“
„Любовта е лудост“ – Награда за сценарий

Коментари (0)

|

Коментирай »