Фасбиндер използва автентичен материал (нашумял през 50-те години на миналия век процес около загадъчното самоубийство на бивша кинозвезда), организиран в един подчертано мелодраматичен сюжет с елементи на криминална загадка. Той разказва историята на актрисата Вероника Фос в духа на традициите на киното от 50-те години, без да пародира нито остарялата му поетика, нито присъщите на времето драматургически клишета…
Фасбиндер се опира върху занимателната фабула в търсене на онези внушения, които му позволяват да изрази най-цялостно своя възглед за властното присъствие на социалната действителност в живота на индивида. Нещо повече - той прави безпощаден анализ на обществото от 50-те, откривайки зад фасадата на привидно материално благополучие симптомите на духовна криза, свързана с деформирането на хуманистичните идеали, манипулацията на общественото мнение, подтискането на личността, с негласната реабилитация на зловещото минало…Тук Фасбиндер е категоричен. Той показва деградацията на своята героиня като пряко следствие от въздействието на реалността върху нейната душевност.
Затова нито отчаяните опити на журналиста Крон, нито неговата странна симпатия към опустошената Вероника ще помогнат за спасяването на една обречена съдба…Сложността на филма идва от нееднозначното отношение на автора към неговата героиня. За своите смисловите внушения Фасбиндер използва сложни кинематографични средства, в които присъстват иносказанието, пластичната метафора, символиката.
