Константин Лопушански е роден на 12 юни 1947 г. в Днепропетровск, Украйна. През 2007 г. получава званието Народен артист на Руската федерация. През 1970 г. завършва Казанската държавна консерватория. През 1979 г. вече е дипломиран режисьор. Работи като асистент на Андрей Тарковски. От 1980 г. е режисьор-постановчик в „Ленфилм”. От 1991 до 1996 е начело на Христианската киноасоциация в Санкт Петербург. Член е на Руската киноакадемия „Ника”. От 1997 г. е заслужил деятел на изкуството на Русия. Първият му филм „Сълзи на вятъра/Слезы в ветреную погоду” излиза през 1978 г. Дипломната му работа „Соло” (1980) e удостоена с Гран-при на Международния кинофестивал за документални и късометражни филми в Билбао (Испания). Игралният му дебют „Писмата на мъртвия човек/Письма мертвого человека” (1986) е мрачна, стилистично сложна антиутопия за последствията от ядрената война, чиито приходи достигат 9,1 млн. рубли. Филмът печели куп престижни отличия: Гран-при на Международните фестивали в Манхайм и Варна, Наградата за режисура в Мадрид, Наградата на журито в Тбилиси.
„Посетител в музея” (1989, копродукция на Русия, ФРГ и Швейцария) получава висока оценка от критиката и много международни награди, сред които Гран при и Наградата за режисура в Мадрид, „Сребърен Свети Георги” и наградата на екуменическото жури в Москва.
„Грозните лебеди/Гадкие лебеди” (2006) също е сред впечатляващите заглавия във филмографията на Лопушански. Критиката написа шестица на първия зрелищен философски филм по творчеството на великите братя Стругацки. Бюджетът възлиза на 2,5 милиона долара, а темата е коя форма на бъдеще ще избере човечеството.
