Майсторът Абас Киаростами винаги е изследвал неуморно границите между фикция и „истински живот” и начините, по които ролите и маскарадът могат да се впишат в реалния свят и дори да се слеят с него. Многопластовото заглавие на новия му филм "Като влюбени" залага точно на темата за преструвките. Още веднъж режисьорът напуска родния Иран, за да снима в непозната среда - шумния Токио - и да ни разкаже история, в която количеството заблуди май се равнява на това на истините.
Още в началната сцена виждаме и първата измама - подслушваме лъжите, изречени по време на телефонен разговор в претъпкан бар в Токио между красивата Акико, която се представя за друга, само и само да избегне скандалите с ревнивия си приятел. Ученичка през деня и елитно момиче на повикване през нощта, Акико се подготвя за поредната среща като хваща такси по тъмните улички на града до къщата на възрастния професор Такаши, който се интересува повече от разговор с момичето, отколкото от преживявания в спалнята. В края на вечерта Акико заспива и се събужда точно навреме за училище.
Такаши предлага да я закара и пред училището се натъкват на приятеля на Акико, който взима Такаши за баща й. Никой от двамата не се опитва да обясни как реално стоят нещата и така продължават играта на пазител и протеже и занапред. Тази мистериозна история с объркани самоличности предизвиква серия от странни съвпадения, всички водещи до едно от най-нетипичните и изненадващи заключения на Киаростами.
Киаростами прецежда капка по капка информацията за зрителя и често дразни въображението ни с дълги разговори между героите за неща, за които умишлено спестява подробности (като например детайлно дискутирана картина). Сниман основно в пътуващи превозни средства, "Като влюбени" е филм в постоянно движение – като призма, променяща състава си взависимост от ъгъла, от който я изследваме. И когато дочакате финалната изненада, със сигурност ще се съгласите, че си е заслужавало пътуването.
Номинации: Кан – Конкурсна програма Торонто – програма „Майсторите“
