Годината е 1947 и британското колониално владичество в Индия приключва. За оставащите 6 месеца до края на британското господство правнукът на кралица Виктория – лорд Маунтбатън, се нанася заедно със съпругата и дъщеря си в къщата на вицекраля в Делхи. Негово основно задължение е именно да надзирава прехода на страната към независимост.
Скоро избухва насилие между индуси, мюсюлмани и сикхи, което се отразява и върху 500-членния персонал от палата на вицекраля. Любовта между Джеет – млад индуски слуга, и Аалия, мюсюлманка, работеща в двореца, е на път да бъде съсипана от бурните събития, както и от техните собствени конфликти със съответните религиозни общности.
Преди 70 години страната е разделена на Мюсюлмански Пакистан и светска Индия. В своята историческа драма режисьорката Гуриндер Чада, чието собствено семейство е жертва на трагичните събития след края на Британската империя, изследва политическото задкулисие на случилото се. Каква роля са имали лорд Маунтбатън и съпругата му? Как са протекли преговорите между политическия елит – Неру, Джина и Ганди, – когато те се срещат в къщата на вицекраля и се спречкват относно пътя към независимостта?
