Главният герой е безстрашно малко момче с прякор „Тиквичка”, което след смъртта на алкохолизираната си майка е изпратено да живее в дом за сираци. Филмът разказва за преживяванията му в новата среда, заобиколено от деца, които подобно на него са белязани от живота. Чаровен, топъл, забавен, честен, „Животът ми като Тиквичка” е едно от европейските открития на 2016 година и поради факта, че предизвиква фурор на „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, и заради темите, които представя с грижа и съпричастност към онеправданите деца. Интересна подробност е начинът, по който авторите са подходили към реализацията на идеята – децата, които озвучават ролите, импровизират заедно въз основа на текста.
Награди и номинации: 19 награди и 15 номинации! Ето някои от тях:
2017 Номинация за „Оскар” за най-добър игрален анимационен филм 2017 Номинация за „Златен глобус” за най-добър игрален анимационен филм 2017 Награда „Сезар” за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър анимационен филм 2017 Номинация за „Сезар” за най-добра оригинална музика 2017 Награди „Люмиер” за най-добър сценарий и най-добър анимационен филм 2016 Номинация за награда „Лукс” за най-добър филм 2016 Номинация за „Златна камера” (Клод Барас) от филмовия фестивал в Кан 2016 Награда на публиката от Международния фестивал за анимационни филми в Анеси 2016 Награда на публиката за най-добър филм от МФФ Варшава и МФФ Цюрих 2016 Награда на публиката за най-добър филм от МФФ Мелбърн 2016 Награда FIPRESCI (Клод Барас) от Международния филмов фестивал в Братислава 2016 Награда на публиката за европейски филм от международния филмов фестивал в Сан Себастиан 2016 Европейска филмова награда за най-добър пълнометражен анимационен филм
