Жан-Алексис Габен Монкорже, влязъл в историята на киното просто като Жан Габен, се ражда на 17 май 1904 в Париж. Родителите му са актьори, но от ниска класа, играели в евтини кафенета, а баща му с часове репетирал пред огледалото жалки реплики от незначителни роли, които успявал да открадне от "големия" театър. След трудно детство зад кулисите на долнопробни салони, Жан се скарва с баща си, който виждал в сина си продължител на актьорската династия, зарязва училището и започва работа – строи пътища, лее стомана, продава автомобили. Но накрая кръвта си казала думата и след семейно помирение бащата отначало уредил сина си като статист в "Фоли Бержер".
След кратка служба във флота Жан сам постъпил като певец в трупата "Буф-Паризиен", с която пътува из страната и зад граница между 1925 и 1927 година. Забелязва го знаменитата по това време Мистенгет и го взима със себе си в "Мулен Руж", където младият Габен не без успех пее в оперети, някои от които се опитва да поставя сам. Всичките му роли в киното до 1934 г. са съвършено еднотипни – екранният образ на актьора по нищо не се отличава от сценичния. Само че прекаралият юношеството си по заводи и фабрики Габен принципно не признава маниерния и изкуствен свят на полусветски развлечения, което и прави впечатление на вече известния режисьор Жулиен Дювивие. Дювивие създава за Габен цяла поредица образи на горди и независими самотници, преследвани от неумолимата съдба, зад чиято преднамерена външна грубост се крие романтична вяра в доброто. Благодарение на гения на Жан Ренуар, Марсел Карне и Жак Превер, към края на 30-те години Габен ще се превърне в това, което критикът Андре Базен нарича "трагическият герой на съвременното кино". Пролетарий без работа, дезертьор, изгубен, изхвърлен от обществото горд човек, Габен кристализира на екрана всичките митове на предвоенното време. Това е първата голяма епоха на актьора, край на която слага Втората световна война.
На 2 септември 1939 г. Жан Габен, независимо от звездния си статус, е призован да служи във военноморските сили на Франция, но скоро получава специално разрешение да се отлъчи от служба, за да участва в снимките на филма на Жан Гремийон „Remorques”. След края на снимките практически вече няма смисъл да се завръща в армията и той, подобно на много френски кинематографисти, заминава за Америка. Холивудската кариера на актьора не потръгва по много причини, макар и американският период на Габен сам по себе си да е достоен за екранизация. След два с нищо незабележителни филма, единият от които сниман от Дювивие, чувството за дълг взима връх – през 1943-та актьорът постъпва в дивизията на генерал Ле Клерк от армията на Де Гол, откъдето се демобилизира през 1945-та, награден с два ордена.
Специално за триумфалното завръщане на Габен на екрана Жак Превер и Марсел Карне пишат за него роля във филма "Вратата на нощта", в който трябва да си партнира с Марлене Дитрих. В този момент сложната връзка между двете европейски кинолегенди отдавна е станала обществено достояние. Но проектът не се сбъдва в този си вид и в класическия днес филм се снимат Ив Монтан и Натали Натие. По това време Габен започва да играе по-разнообразни роли – загубил зрението си работник в „Nuit est mon royaume, La", селянин в „Plaisir, Le", маршал Лан в грандиозния "Наполеон" и лекар в "Cas du Dr Laurent, Le".
Но истински повратна се оказва ролята му в екранизацията на Жак Бекер на полицейския роман от любимеца на френските интелектуалци Албер Симонен „Touchez pas au grisbi”. За първи път играещ гангстер, Габен нарушава собственото си табу - да не играе отрицателни герои. Той се оказва толкова добър в бандитско-полицейския жанр, че режисьорите бързо си спомнят за полузабравения през петдесетте довоенен актьор и с охота му помагат да завладее нова аудитория.
И бившият герой от епохата на реалистичния романтизъм започва да играе солидни мъже на зряла възраст, с различни професии и социален произход, обединени от едно – всичките буржоа, селяни и гангстери на Габен са солидни и уважаеми. Героите му въплъщават жизнената надеждност и традиционните френски ценности. Актьорът триумфално се е завърнал.
Към края на 50-те години и във френското, и в световното кино (дори и при положение, че Габен отказва всякакви предложения от чужбина) актьорът се превръща в истински паметник, величествен монумент на самия себе си. На 15 ноември 1976 год., на 72 години Жан Габен умира от белодробно заболяване, предизвикало сърдечни усложнения. След 40-годишна екранна кариера Габен си остава най-показвания в страната и в чужбина френски актьор и затова една от най-престижните награди „Сезар”, ежегодно връчвана на най-добрия млад актьор, е наречена на негово име.
