От 1950 г. повсеместното производство на храна се промени значително, отнесено към това отпреди няколко хиляди години. Контролирано главно от шепа мултинационални корпорации, световният бизнес, свързан с производство на храна ( поставящ ударението върху думата "бизнес" ), има като свои скрити цели производство на огромни количества при оскъдни директни инвестиции (много често под формата на субсидии), което води до огромни печалби, което пък от своя страна - до по-голям контрол върху предлагането на храни, концентрирано между тези няколко компании.

Свързаните със самата храна, с отглеждането на животните, с работниците на поточните линии и с потребителите, консумиращи храната, фактори здраве и безопасност често са пренебрегвани от компаниите и от правителството, в усилията им да осигуряват евтина храна, като остават равнодушни по отношение на негативните последствия от техните действия. Много от промените са базирани на напредъка в науката и тенологията, но те често имат негативни странични ефекти. Отговорът отстрана на компаниите е в използването на повече научни методи за справяне с последиците, но не и за установяване на причините.

Световното предлагане на храна може и да е в криза поради липса на биоразнообразие, но това може да бъде променено от гледна точка на търсенето като част от уравнението.

Коментари (0)

|

Коментирай »