В някои села на запад от Видин има един особен ритуал, който не се среща никъде другаде в България. В първия ден на Великден на площадите на тези села се извиват хора. Но това не са обикновени хора. Всички, които имат покойник в последната година, излизат на хорото с портрета му. Музиката свири, селяните играят весело, по средата има огън, а мъртвите присъстват заедно с живите. Всъщност това е хоровод на съдби и лични истории – разказ за надеждите, драмите и проблемите, за мистичната връзка на живота със смъртта...