Хавиер Енсинас Бардем е роден на 1 март 1969 година в Лас Палмас, на остров Гран Канария (Канарските острови). Майка му Пилар Бардем е уважавана актриса, а чичо му, Хуан Антонио Бардем, е режисьор и една от малкото светли личности в испанското кино от мрачните години на диктатора Франко. Хавиер Бардем по рождение е „обречен” да свърже живота си с киното.
Той е двегодишен, когато родителите му се разделят и майка му го отвежда в Мадрид. Когато е на четири години, малкият Хави дебютира в телевизионен сериал. А на двадесет и седем години става първият испански актьор, номиниран за най-престижната кинонаграда - "Оскар".
Но като юноша Хавиер с ентусиазъм се отдава на страсти, стоящи далеч от изкуството: на 13 години влиза в националния отбор на Испания по ръгби, след това се увлича по бокса и вдигането на тежести.
Заниманията със спорт му помагат да развие мощна мускулатура, която определено изиграва своята роля за изграждането на актьорския му „мачо" имидж. Този образ се оказва много търсен в испанското кино от 90-те години, което с юношески плам разработва темата за всепроникващата сексуалност. Във филма на Бигас Луна „Златните яйца" (това не е приказката за гъската, която снасяла благородни метали), героят е мачо и жиголо „в една опаковка" – прави кариера и бизнес благодарение на указаните в заглавието органи. В черната детективска комедия на Мануел Гомес Перейра „Между краката" героят на Бардем е много активен член на обществото на анонимните сексхолици.. Независимо от очевидния и бърз успех (две години подред - през 1995 и 1996 актьорът получава главната национална кинонаграда „Гойа") на Бардем, рамките на този образ бързо му отесняват и през 1998 във филма „Втора кожа" той играе гей, покваряващ хетеросексуален семеен мъж. Този филм може да смята за тренировка преди една от най-успешните роли на Бардем – тази на кубинския поет-гей Рейналдо Аренас в американския филм на Джулиан Шнабел „Before Night Falls" (2000). В подготовката си за ролята Бардем сваля 15 килограма и докарва до съвършенство своя английски.
Трудът му е увенчан с награда от МКФ във Венеция, „Златен глобус" и номинация за „Оскар". След такъв триумф би било нормално актьорът да започне да се снима предимно в САЩ, но за щастие това не се случва: през 2002 Бардем е блестящ като безработен докер с данни за профсъюзен водач, страдащ от собствената си ненужност – всичко това в испанската трагикомедия „Lunes al sol, Los". За тази роля Бардем качва килограми и влиза направо в категорията на Депардийо - и в буквален, и в преносен смисъл. След малка роля в „Съучастникът" (2004) на Майкъл Ман, през същата година Бардем отново играе неудържимо в наградения с „Оскар" за най-добър чуждоезичен филм „Морето в мен" на Алехандро Аменабар.
Следва участие в една от главните роли в „Призраците на Гоя", филм на на Милош Форман, който не отговаря напълно на очакванията нито от режисьора, нито от актьорите, сред които са и Стелан Скарсгаард и Натали Портман. С най-новия си филм, драматичният трилър на братята Коен „Няма място за старите кучета", Хавиер Бардем освен номинацията за „Оскар", вече спечели десетки награди, сред които тази на Британската киноакадемия и „Златен глобус".
