Легендарната режисьорка представи лично своя филм “Хана Аренд” пред пълната зала на Гьоте-институт София във вторник, а ДНЕС каним всички нейни почитатели на МАЙСТОРСКИ КЛАС - отново в Гьоте-институт, като началният час е 18:00.
Ето какво сподели Жанина Драгостинова за една от най-значимите творчески личности в германското, европейското и световното кино:
Помня вечерта на първата ни среща. Понеделник, от 18 ч. започваше лекцията, от 19 ч. – прожекцията, краят на 70-те години на ХХ век. Валеше дъжд, есените във Варна са неприятни. Излетях от гимназията и хукнах към кино „Република“. Темата: новото немско кино. Лекторът изброи няколко имена, сред които само едно женско: Маргарете фонТрота. Обърнах му внимание не толкова защото беше на жена, а заради аристократичното „фон“. Сякаш леко перце от чайка се беше промушило в залата и сега се издигна във въздуха. Филмът се казваше „Изгубената чест на Катарина Блум“. На български романът на Бьол излезе по-късно, така че филмът го беше изпреварил. Макар че бях цялата изпънати жили и слух, не схванах всичко от лекцията. За фракцията „Червена армия“, за студентските вълнения, за шпрингеровата преса, за тероризма, за „германската есен“ знаех малко, да не кажа нищо. След прожекцията продължаваше да вали. Усещах в себе си свита болка от филма, но едновременно с това и ласката на носещото се из въздуха перце.
След време гледах „Сестри или баланс на щастието“, а в средата на 80-те „Оловно време“. Макар че беше вече перестройката, белите петна във фактологията още съществуваха, но въпреки това разбирах, че става дума за съпротива на човешките същества срещу система на потисничество, на несправедливост. Лесно пренесох стремежите, копнежите, желанията и разочарованията на героите към моята система, тази на късния соц. Че битката срещу нея е обречена, но си заслужава да бъде водена, усещах повече интуитивно. Перцето отново ме понесе в мечти.
След още много филми и книги успях да свържа особеностите на времето с личността на Маргарете фон Трота. Узнах, че онова „фон“ идва от благородническото потекло на майка ѝ, която като бежанка от Русия се води лице без гражданство. Извънбрачната ѝ дъщеря носи нейното име и също е без гражданство. Униженията вървят със стремежа за полет. Писта става първо театърът, после киното. По това време в Германия няма режисьорки. Разрешената за жени професия е тази на актрисата. Маргарете фон Трота учи актьорство в търсене на заобиколни пътища към целта. Първата битка в мъжкия свят е да сложат името ѝ в надписите на „Изгубената чест на Катарина Блум“ като сърежисьорка на Фолкер Шльондорф. От продукцията отказват, защото е жена. Фон Трота успява да се наложи. Но продължават да не ѝ вярват, че режисьорството за нея не е временна прищявка, а твърдо решение сама да пише сценарии и режисира филми. Затова пък толкова по-голям е триумфът ѝ, когато през 1981 г. става първата режисьорка, отличена със „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. Около нея няма други жени с тази професия, няма пример, на който да сеопре. Но личната ѝ победа не остава единствено нейна, защото това, че днес младите режисьорки не са принудени да търсят заобиколни пътища, се дължи и на Маргарете фон Трота.
От първия си филм до „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“ основната тема е жената в най-разнообразните ѝ роли. Разказвайки „най-вълнуващата любовна история в немската литература“, тази между Ингеборг Бахман и Макс Фриш, режисьорката показва драмата на жената, която иска да се самоизразява чрез творчество, но всеки път е връщана назад на по-ниското стъпало в този подчинен на мъжете свят. „Ти си моят убиец“, казва героинята на екранния Макс Фриш. „В никакъв случай не съм мъжемразка – твърди фон Трота в интервю. – Но никога не съм имала чувството, че разбирам добре мъжете. Докато жените разбирам.“ Героините на фон Трота могат да са отвсякъде, затова и техните проблеми предизвикват вълнение и размисъл навсякъде, във всички уж така различни части на света. „Може би защото съм се чувствала чужда в собствената си държава, днес мога да живея навсякъде. Нямам корени. Моите корени идват от любовта на майка ми, но не и от държава, от област, от определено място… не, това не го познавам.“ Необвързаността носи лекота и филмите ѝ могат да бъдат разбрани, без да се налага да бъдат разбирани. Като перце из въздуха, което удря като чук.
След онази първа среща в края на 70-те години винаги, когато имам възможност, отново и отново се срещам с Маргарете фон Трота. Тя, разбира се, не подозира за моето съществуване. Но не е ли това професията на кинорежисьора: да подарява перце надежда на хора, за чието съществуване изобщо не подозира? Пък навън нека вали.
Не пропускайте прожекцията на “Ингеборг Бахман - пътуване в пустинята” ДНЕС, от 20:30 часа, в кино “Люмиер”. Творбата ще бъде представена
