Елдред Грегъри Пек се ражда на 5 април 1916 година в крайбрежния град Ла Хоя (La Jolla), Калифорния, близо до Сан Диего, в семейството на аптекар. Майка му зарязва семейството, когато Грегъри е едва тригодишен. Момчето е отгледано и възпитавано от баба си, Кейт Ейърс. Учи във Военната академия „Сент Джон” в Лос Анджелис и в Калифорнийския университет в Бъркли.За учението си плаща сам, като работи като пазач, сервитьор, мияч на чинии.
В университета Пек обръща особено внимание на литературата и актьорското майсторство и редовно участва в постановките на университетския театър. През 1939 се дипломира като бакалавър, но вече е решил, че съдбата му е да бъде актьор и заминава за Ню Йорк. Бродуей го посреща негостоприемно и Пек е принуден да работи като продавач на билети в „Рейдио сити”. След това е гид в ТВ студиото на NBC и даже за известно време е модел.
Сериозно раняване го освободило от по-нататъшна военна служба в годините на Втората световна война. При това му провървяло и получил стипендия, която му позволила да изкара курс по актьорско майсторство по метода на Станиславски. След два театрални сезона Пек стигнал и до Бродуей. И трите спектакъла на бродуейска сцена се провалили, но играта на самия Пек била посрещната положително от театралната критика. Забелязал го и Холивуд. През 1944 година актьорът получил предложение да изиграе една от важните роли — на руски партизанин във филма „Дни на слава” (Days Of Glory). През същата година Пек се снима в първата си главна роля в образа на благороден свещеник в „Keys Of The Kingdom”. Филмът, който излиза по екраните през 1945, го превръща в звезда и му носи първата му номинация за „Оскар”.
По това време повечето холивудски звезди са в армията и Пек е много търсен, но това не го главозамайва. Той е доста внимателен в избора си на роли и сценарии, старае се да не влиза в определено амплоа и се опитва да защитава независимостта си. За петдесет години работа в киното Пек се е снимал в повече от петдесет филма. Номиниран е за „Оскар” неколкократно, но успява да спечели заветната статуетка само веднъж — за ролята си на адвоката Атикус Финч в „Да убиеш присмехулник”. Филмът излиза на екран през 1962, когато САЩ стават арена на борбата за граждански права на чернокожото население, и веднага се превръща в събитие – не само културно, но и обществено-политическо.
Дори като звезда от първа величина, Пек продължава от време на време да играе на сцената на малкия театър „Плейхауз”, основан от него в родния му град, заедно с Мел Ферер през 1947 г. А към края на живота си успява да обиколи почти цяла Америка със самостоятелното си шоу, наречено „Разговори с Грегъри Пек”.
Грегъри Пек умира на 87 години в дома си в Лос Анджелис на 12 юни 2003, покосен от бронхиална пневмония.
След края на войната филмът „Дни на слава” е обявен от маккартистите за „комунистическа пропаганда”, а в СССР се разнася слухът, че актьорът е бил от руски произход. В проведена миналата година анкета на списание „Емпайър”, с ролята си в „Да убиеш присмехулник” Грегъри Пек зае първо място в класацията на най-положителен герой в цялата история на киното.
|
