Педро Алмодовар твърди, че в основата на историята разказана в “Жени на ръба на нервна криза” стои отсъствието на един мъж. А ето че сега, в същността си “Говори с нея” разказва за отсъствието на една жена. Или на две. И в двата случая става дума за невъзможното общуване между мъжете и жените. И за болката, която тази неосъществена връзка поражда.
Известен като създател на блестящи женски образи и като “режисьор на актриси”, испанецът Алмодовар все пак не за първи път поставя в центъра на своята фабула мъжки персонажи. Спомнете си “Жива плът”, където няколко мъжете страдат и заплащат скъпо правото си да бъдат обичани. Но като цяло едва “Говори с нея” поставя мъжа в онази привилегирована позиция, която имат жените в киното на Алмодовар. С образа на Бенигно, скромен санитар, който се влюбва в своя пациентка в кома, може би започва нов период в творческите търсения на режисьора. Защото след катарзиса, който преживяха жените от “Всичко за майка ми”, най-важните въпроси за майчинството и синовната обич вече са поставени.
От друга страна “Говори с нея” е първият филм на Алмодовар, в който се разгръща една пълнокръвна и трогателна любовна история. Въоръжен с всички хрумки и стилови похвати, изпитани в двайсетгодишната му кариера в игралното кино, режисьорът най-сетне си позволява да разкаже простичката драма (необикновенността на обстоятелствата не променя същността на темата) за всепоглъщащата любов на един мъж и за неговата саможертва. Нещо повече, тази история е съпоставена и с любовта на друг мъж – журналиста Марко, - осъществима и осъществена, но не по-малко обречена. Съдбите на двамата се оказват съдбоносно преплетени до степен, че единият може би ще успее да изживее пропуснатото щастие на другия... Едновременно смешна и тъжна, тази рошава, модерна приказка ни кара да се чувстваме безпомощни пред крехкостта на човешките емоции. И същевременно да си дадем сметка, че сред многото разказани истории, Педро Алмодовар не е загубил нито грам от смущаващите си пориви към откровеност, безцеремонност и неуморимо въображение.
