Тазгодишният носител на “Оскар” за чуждоезичен филм, чилиецът Себастиан Лелио, прави римейк на филма си, който спечели международно реноме – Глория (2013), като пренася перипетиите на главната героиня в Лос Анжелис и кани неподражаемата Джулиан Мур за главната роля.
Глория обожава своите пораснали деца Питър и Ан, но й е по-интересно да бъде нещо повече от баба. Тя предпочита да прекарва вечерите си, танцувайки в клубове за необвързани, надявайки се да срещне подходящия мъж. И сякаш всичко си идва на мястото, когато Глория се запознава с Арнолд, който се увлича по сияйната й усмивка и съзира красотата зад големите й очила. Но той си е позволил да зависи твърде много от бившата си съпруга и порасналите си дъщери, и изглежда не знае как да се отърси от миналото си.
Извличайки завладяваща енергия от новите си актьори и локации, Лелио следва Глория, докато тя се лута из любовта на средна възраст, за да установи какво всъщност иска. Всички можем да сипматизираме на Арнолд – Туртуро никога не е бил по-комично уязвим, но именно Глория е по-енигматичният персонаж. Подходът на Мур към героинята й е същинско откровение: докато удържа волния дух на Глория и копнежа й по обвързване, тя всъщност открива удоволствието да танцуваш сам.
