Документален филм, който ни приближава към извънвремеви образ, показан през погледа на чешките евреи, свидетели на военните събития, пазещи уникални архивни снимки от онези дни и днешни обитатели на предназначените за 200 000 души някогашни „чакални на смъртта” в гетото „Лицманщат”.
Преди втората световна война „Baluty” е опасен криминален квартал в град Лодз. Веднага след окупацията на Полша нацистите създават тук еврейско гето, първоначално за 160 000 души. Година по-късно, през 1941 г., в гетото пристигат пет влакови композиции с още чешки евреи. Днешния начин на живот в този работнически и беден квартал в промишления град Лодз е белязан от социалната нищета, алкохола и безработицата. Обликът на “Baluty” преди и сега имат много общо. Образите от различните периоди, в изстрадалия град, са свързани с изповедите на коренните и настоящите му обитатели, и с уникалните снимки на Хенрик Рос, от отдавна изминалото време.
Режисьорът Павел Щингъл заедно с оператора Мирослав Янек срещат на път за Лодз фотографа Карел Цудлина. По време на заснемането на филма той прави цикъл от снимки, които днес са подредени в съпровождаща изложба. Чрез съвместното представяне на филмовия документ и изложбата възниква проект, в който настоящите снимки на Цудлина играят ролята на огледало, отразяващо използваните във филма първоначални военни фотографии на репортера Хенрик Рос.
