Гергана Брайкова Кофарджиева е родена на 03.05.1932 г. в гр. Каменово, Бургаско – актриса.
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Ж. Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1956 година. Дебютира в ролята на Турандот в „Принцеса Турандот” от К. Гоци на сцената на ДТ – Враца. Работи в драматичните театри във Враца, Варна, Пловдив, Смолян, „Театър на поезията и естрадата”, Театър „София”.
Гергана Кофарджиева е еднa от най-популярните театрални актриси от близкото минало. В творческата и биография са вписани роли на големи аристократки, заради което в театъра е провъзгласена от колегите си като „Царицата”. Сред по-известните и превъплъщения са в образите на Амели Петрович във „В полите на Витоша”, Клея в „Езоп”, Мария-Десислава в „Безсмъртна песен” и др. Последната роля, с която си взима сбогом с публиката е забележителното и изпълнение на Г-жа Фон Щайн в „Разговор в дома на господин Фон Гьоте” от П. Хакс, на сцената на Театър „София”. Но това не е наистина сбогом, а само довиждане, защото след 19 годишно отсъствие през 2011, Кофарджиева отново се качва на сцената, на която се раздели с почитателите на театралното изкуство и влезе в ролите на Щиглеца и Жената над 70-те в спектакъла на Иван Добчев „Преди/След” от Роланд Шимелпфениг.
Кофарджиева е натоварена с монолози, които превръща в съкровено споделяне, разтваряйки душата си чрез своето минало, преживявания, чувства. Роли, които и донасят номинация за награда на Съюза на артистите в България Икар 2011 за поддържаща женска роля и награда Аскеер 2011 в същата категория. Преди изявата си в „Преди/След”, актрисата взима участие, чрез видео запис в спектакъла на Валерий Пърликов „Псевдоморалите” по Ингмар Бергман, продукция на Драматичен театър – Ловеч. Гергана Кофарджиева може да бъде разпозната и като Госпожата от филма „HDSP: Лов на дребни хищници” на режисьора Цветодар Марков.
Гергана Кофарджиева е известна още и като Кофарджиева-Гройс, съпруга на покойния голям наш режисьор Любен Гройс. Театрални роли: Амели Петрович („В полите на Витоша” от П. К. Яворов), Мария-Десислава („Безсмъртна песен” от К. Зидаров), Клея („Езоп” от Г. Фигейреду), Мери („Жени с минало” от Д. Димов), Съпругата („Когато розите танцуват” от В. Петров), Кралицата-майка („Чучулигата” от Ж. Ануи), Лелята („Осем жени” от Р. Тома), Татяна („Еснафи” от М. Горки), Макарска („По-големият син” от Ал. Вампилов), Ванда („Повредата не е във вашия телевизор” от К. Сакони), Мадлен Бежар („Молиер” от М. Булгаков), Луната и Слугинята („Кървава сватба” от Ф. Г. Лорка), Г-жа Фон Щайн („Разговор в дома на господин Фон Щайн за отсъстващия господин Фон Гьоте” от П. Хакс) и др.
