Георги Иванов Парцалев, 16.06.1925, гара Левски, Плевенско – 30.10.1989, София, актьор.
Учи медицина в СУ „Климент Охридски” (1945 – 1950). Театралната си дейност започва в самодейни колективи към столичните читалища, драматичния състав на фабрика „България”, Театъра на трудовата повинност (1952 – 1956). Дебютира в ролята на Оптимистенко („Баня” – Вл. Маяковски) в Държавен сатиричен театър (1956). Работи в Държавен сатиричен театър (1956 – 1989).
Театрални роли: Велзевул („Мистерия буф” – Вл. Маяковски), Едноок („Дванайсетте стола” – по И. Илф и Е. Петров), Председателят („Сняг” – В. Петров), Чорбаджи Петко („Щръклица” – П. Панчев), Поп Гочо („Фаталната депеша” – О. Орлинов), Иван Гамаша, Сусо, Тъджичка („Суматоха”, „Януари”, „Кошници” – Й. Радичков), Начев („Кораб с розови платна” – Б. Априлов), Вражалец, Горилков („Вражалец”, „Големанов” – Ст. Л. Костов), Алдомировци („Рейс” – Ст. Стратиев), Михал („Михал Мишкоед” – С. Доброплодни), Огнянов („Мачово бърдо” – М. Иванов), Варавин („Смъртта на Тарелкин” – А. В. Сухово-Кобилин), Осип, Подкальосин („Ревизор”, „Женитба” – Н. В. Гогол), Хаджи Смион („Чичовци” – по Ив. Вазов) и др.
Кино роли: Художникът („Невероятна история” – 1964, реж. Вл. Янчев), Амед („Привързаният балон” – 1967, реж. Б. Желязкова), Педро („Петимата от „Моби Дик” – 1970, реж. Гр. Островски, Т. Стоянов), Главният инженер, Димо Манчев („Кит” – 1970, „Два диоптъра далекогледство” – 1976, реж. П. Василев), Иван Стайков („Тримата от запаса” – 1971, реж. З. Хеския), Чичо Манчо („С деца на море” – 1972, реж. Дим. Петров), Дако („Нако, Дако и Цако - Моряци” – 1974, реж. Н. Попов; „Нако, Дако и Цако – Коминочистачи” – 1976, реж. Ив. Касабов; „Нако, Дако и Цако – Шофьори” – 1976, реж. Ив. Касабов), Личо Виделов („Роялът” – 1979, реж. Б. Пунчев), Цар на Каленби („13-та годеница на принца” – 1987, реж. Ив. Гръбчева), Хаджи Ахил („Под игото” – 1990, реж. Я. Янков) и др.
Има участия в телевизията и естрадата. Носител на национални награди и държавни отличия.
„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.”
„Чувствам се еднакво добре навсякъде”, казва актьорът в едно от последните си интервюта. „Киното например създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”; за щастие постановките с негово участие „Криворазбраната цивилизация” и „Взех та, Радке” периодично се излъчват в телевизионния ефир. Георги Парцалев
Георги Парцалев е сред най-известните български актьори, като и един от основателите на Сатиричния театър, където е изиграл много роли донесли му слава и успех. Самият той е обявен за звезда в Сатиричния театър най-вече от множеството почитатели. Парцалев винаги е страдал от факта, че няма завършено театрално образование, но постига голямата си популярност с упорит и взискателен труд. През целия си творчески път стои една сянка – подценяван от колеги и режисьори той някак си остава в сянката на най-голямата звезда Георги Калоянчев.
Георги Парцалев отдава 32 години на сцената на Сатиричния театър, винаги предан на личното си призвание, деликатен и уязвим но дарен от природата с фина интелигентност и безгранична всеотдайност. В театъра започва с ролята си в „Баня” под режисурата на Стефан Сърчаджиев. Следва едно пълноценно творческо сътрудничество с Методи Андонов под чиято режисура играе в „Чичовци”, „Михал Мишкоед”, „Ревизор”, „Суматоха” и др., а с Нейчо Попов реализират легендарните спектакли „Големанов” и „Женитба”. Работи още с режисьорите Гриша Островски, Младен Киселов, Вили Цанков, Боян Дановски и др.
Повече от сигурно е, че актьорът се е чувствал недооценен, неговият талант не се е използвал пълноценно, особено в сферата на трагикомедията, където неговата творческа природа успява да достигне до нечувани висини. През 1985 г. Георги Парцалев гастролира на сцената на Театър „199” в ролята на Уелър Мартин в спектакъла „Играта Джин” постановка на Димитър Аврамов, партнира си с Иванка Димитрова. Това е и ролята, която предизвиква отзиви, в които се казва, че това е може би най-зрелия драматичен персонаж, който актьорът създава.
Каквото и да кажем за Георги Парцалев, винаги ще бъде недостатъчно и някак обобщаващо. Думите няма да са достатъчни да опишат любовта на едно поколение, което не изпускаше от очи неговите изяви, както в театъра, така и в киното.
|