След Първата световна война в едно малко немско градче младата Ана всеки ден скърби над гроба на своя покоен годеник Франц. Той е убит на фронта във Франция. Но един ден, малко след поражението на Германия, на същия този гроб цветя оставя и младият французин Адриан. Присъствието му предизвиква неочаквани емоции и страсти.
Франсоа Озон: Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филмът, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен. После обаче личните ми предпочитания за цвят надделяха и реших, че въпреки всичко ще е добре да го използвам, особено на определени места. Дадох на момичето, което отговаряше за локациите в Германия, картини на Каспар Давид Фридрих за отправна точка. Тя откри страхотни места, които исках да заснема в цвят. Така че го използвах, за да „залея“ филма в определени епизоди, все едно животът разцъфва отново. Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална. Франсоа Озон в интервю за Cineuropa.org
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Венеция '16 – Награда „Марчело Мастрояни“ за най-добра млада актриса (Паула Беер)
