Филмът е много вярна на оригинала възстановка на Евангелието от Матея със съответните етапи от живота на Исус Христос – раждането му, Ирод, кръщението от Йоан Кръстител, докато се стигне до смъртта и възкресението. Няма вариации по историята, нито вмешателства в текста от страна на режисьора спрямо версията на апостола. В "Евангелието" на преден план излиза една по-скоро човешка, отколкото божествена фигура; един Христос, който макар и да има много мили и кротки черти, реагира яростно на лицемерието и притворството.
Пазолини обяснява: "Можех да демистифицирам реалната историческа ситуация, отношенията мажду Пилат и Ирод, можех да демистифицирам митологизираната от романтизма, католицизма и контрареформата фигура на Исус Христос, да развенчая всичко, но как да демистифицирам проблема със смъртта?" Явно Пазолиниевата идея за "Евангелието" не води началото си от желанието му да оспори догми или митове, а се отнася също (и най-вече) до идеята за смъртта - една от фундаменталните теми в интелектуалните търсения на поета: "Абсолютно необходимо е да се умре, защото, докато сме живи, нямаме смисъл, а езикът на живота ни е непреводим – хаос от възможности, търсене на взаимоотношения и значения, без последователност..."
Неслучайно – както в предходните си кинотворби – Пазолини оставя на изтънчения език на музиката всички по-важни събития, разказани във филма. За чувствителност като тази на поета, прибягването до „Матеус Пасион” на Бах е почти задължително. А смъртта на Христос е обвързал с „Масонска траурна музика”, която, на свой ред, е едно от най-сюблимните произведения на Моцарт и изразява схващанията на маестрото за смъртта...
Само в един момент от дългия отрязък с разпъването на кръста и смъртта разказът не е поверен на неделимия тандем "образи-музика" и това е, когато Христос произнася последните си слова: "С уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите, защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят..." Изключително е съчетаването на финалните кадри от филма (Мария – която неслучайно е изиграна от самата майка на Пазолини – отива с другите на гроба на Сина си, гробницата се отваря и Христос вече не е в савана, възкръснал е!) с химн от конгоанска песенна служба.
Награди и номинации: Венеция ’64 – Специалната награда на журито (поделена с Хамлет на Григорий Козинцев) 3 награди на Италианските киножурналисти – за режисура, операторско майсторство в черно-бял филм и костюми 3 номинации за „Оскар” ’66 – за музика, сценография и костюми в черно-бял филм
