Шизофреник, фашист, самурай. Актьор, който не се страхува от нищо.
Едуард Нортън се ражда на 18 август 1969 год. в Бостън, САЩ. Майка му е преподавател по английски език, а баща му – прокурор в администрацията на президента Картър. Едуард расте като сериозно, целеустремено дете. На 5-годишна възраст вече е избрал за себе си актьорската професия, след като е гледал представление, в което играела гледачката му.
Завършил гимназия, след като редовно играел на училищната театрална сцена. След нея Нортън постъпва в престижния университет Йейл и посвещава силите си на изучаване на астрономия, история и японски език. Получил диплом в областта на историческите науки, той заминава за Япония и започва работа в компанията на своя чичо – „Enterprise Foundation”. Едва няколко години по-късно, завърнал се в Ню Йорк през 1994 г., Едуард решава да напусне работата си и да се отдаде напълно на актьорската професия.
Живеещ от доходите си като сервитьор, Нортън играе на няколко театрални сцени в Ню Йорк и накрая е приет в компанията „New York Signature Theater Company”, като в момента е член на управителния й съвет.
Точно по това време холивудските продуценти търсели актьор за второстепенната (но изключително важна) роля в съдебен трилър, с Ричард Гиър в главната роля. След като Лео Дикаприо отказва, те прослушали над 2100 претенденти, но никой не подхождал за ролята на тихия млад човек със сериозно психическо разстройство. Нортън я получил без никакво съмнение и именно неговата игра спасява целия филм - така за играта си още в първия си филм младият актьор е номиниран за „Оскар” (за най-добър актьор във второстепенна роля), а печели и „Златен глобус” в същата номинация.
Понесен от вълната на успеха, Нортън получава предложения за участия в няколко силни филма: Уди Алън го кани във „Всички казват: „Обичам те”, а Милош Форман - в скандалната лента "Народът против Лари Флинт”, на снимките на който актьорът започва връзка с Къртни Лав.
Успехът, съпровождащ кариерата на Нортън от самото й начало, бил помрачен от лична трагедия – през 1996 година умира дядо му, а година по-късно от рак на мозъка умира и майка му.
През 1998 Нортън отново е номиниран за „Оскар”, този път за ролята на скинхед във филма "Американска история Х", но и този път няма късмет.
В истински култов актьор, и то за мнозина, Нортън се превръща след играта си в легендарния "Боен клуб" на Дейвид Финчър – независимо че филмът е показан доста ограничено в някои страни (преди всичко в САЩ), той мигновено става популярен сред огромен брой зрители по цял свят и записва със златни букви имената на Дейвид Финчър, Едуард Нортън и Брад Пит в историята на съвременното кино.
През 2000 година Нортън се изкушава да опита силите си в ново поприще – като режисьор. Той снима и сам продуцира "Изкушението" – романтична комедия за двама свещеници от различни вероизповедания, влюбени в едно и също момиче.
Година по-късно Едуард е в компанията на такива холивудски колоси като Робърт Де Ниро и Марлон Брандо, в криминалната лента „Прецакването”, която, за съжаление, не успява да изпъкне от сивата маса филми в този жанр.
2002 става най-плодотворната година в кариерата му. В киносалоните се прожектират 4 филма с негово участие: играе епизодична роля във „Фрида” (също участва и в написването на сценария и започва връзка със Салма Хайек), партнира си с Робин Уилямс в "Смърт за Смучи!", а също така играе главните роли в „Червеният дракон" и "25-ят час". През следващите три години снима в 4 филма: „Италианската афера”, „Небесно царство”, „Илюзионистът” и „Пъстрият воал”.
|
