След като си изградил име на силен сценичен изпълнител, Ед Харис се разгръща до високо-търсен актьор, чиято репутация за мощни екранни превъплъщения му донася множество награди и номинации.
След като прави своята трансформация от театър към кино, Харис става широко призната фигура, влизайки в паметната роля на легендарния астронавт Джон Глен в „Истински неща“. По-късно взима необичайните главни роли в „Бездната“ и „Аполо 13“, но работата му по героите във филми като „Glengarry Glen Ross”, „Абсолютна власт“ и „Красив ум“ правят най-голямо впечатление на публиката. Ед Харис се извисява в творческата си дейност, като се обръща и към режисирането, първоначално с неговото зашеметяващо изображение на един измъчен артист в „Полок“, а след това – традиционния уестърн „Апалуза“, доказвайки, че е невероятен талант, способен да разказва добри истории и от двете страни на камерата.
Роден на 28 Ноември, 1950 г. в Тенафлай, Ню Джърси, САЩ, като Едуард Алън Харис, той е отгледан от баща си, Робърт, бивш певец, станал продавач на книги и майка си, Маргарет, туристически агент. Израснал в средно презвитерианско семейство, Харис бил капитан в отбора на гимназията по футбол през последната си година. След завършването му през 1969, той играе футбол за колумбийския университет, но прекъсва през 71-ва, за да отиде в Държавния Университет в Оклахома, където прави професионалния си дебют като Крал Артур в продукция на „Камелот“. Ед напуска университета, за да запише театър в Института по Изкуствата на Калифорния, където се дипломира през 75-та. Оттук нататък, Харис бързо печели репутация за таланта и енергията си – играе в продукция на „Трамвай желание“ и „Гроздовете на гнева“.
Междувременно, той прави екранния си дебют в телевизионните мини серии по CBS „The Amazing Howard Hughes” през 77-ма и се появява в първия си игрален филм с малка роля като патолог в „Кома“ (1978), конспирационен трилър, разказващ за странни случки в бостънската болница. Следват поддържащи роля в „The Seekers” (1979), и „The Aliens Are Coming” (1980).
Първата главна роля идва във филма на Джордж А. Ромеро – „Knightriders” (1980), където Харис играе лидер на банда с мотоциклети, търсеща бързо забогатяване, като се облича като Рицарите от Кръглата Маса, играейки пред местни ренесансови панаири. Три години по-късно се въплъщава в астронавта Джон Глен в епичната драма на Филип Кауфман – „Истински Неща“, разказващ за зората американската космическа програма. За ролята си, Харис не получава високи похвали, но се превръща в търсен актьор. След чаровна поддържаща роля като военен и съпруг на Голди Хоун в „Swing Shift” (1984), той прави силно впечатление с „Place in The Heart” на Робърт Бентън. В него, Ед прави първата си колаборация с Еми Мадиган, за която се оженва, преди двамата да оглавят „Аламо Бей“ (1985) на Луи Мал.
Следват още няколко силни роли в „Sweet Dreams” с Джесика Ланг, завръщането му на сцената с „Precious Sons” (печели номинация "Тони"), телевизионният „The Last Innocent Man”, и историческия „Walker” (87) за авантюриста Уилям Уокър“. През 89-та, Харис влиза в главната роля на Бъд Бригман в подводния научно-фантастичния спектакъл на Джеймс Камерън – „Бездната“, след което кариерата му тръгва стремглаво нагоре.
През 90-та си партнира с Шон Пен, Робин Райт Пен и Гари Олдман във високо признатия гангстерски „State of Grace”. През 92-ра излиза легендарната ситуационна драма-комедия „Glengarry Glen Ross”, известна като един от филмите с най-богат актьорски състав и втората номинация на "Оскар" на Ал Пачино (след Оскара му през същата година за „Усещане за жена“).
Идва ред на друга класика, в която Харис играе недоволен агент на ФБР, борещ се с корупцията – шпионския трилър „Фирмата“ (93) на Сидни Полак по Джон Гришам, с участието на Том Круз. През 95-та, Ед минава от другата страна на закона, като зловещ сериен убиец в „Справедлива кауза“, с участието на Шон Конъри. Първата от четирите номинации за "Оскар", Ед Харис си докарва с ролята му на Джийн Кранц в „Аполо 13“ (1995) на Рон Хауърд. Следват „Никсън“ (1995) на Оливър Стоун и моменталната класика „Скалата“ (1996) на Майкъл Бей, считан за един от най-великите екшъни правени някога, където Ед Харис влиза в ролята на военния герой, Генерал Франсис Хъмъл.
През 1997 играе в „Абсолютна власт“ на Клинт Истууд, като детектив, разследващ убийство. Втората номинация за Оскар идва след ролята му на Кристоф - създател-режисьор на 24-часово риалити шоу, сравняваш себе си с Бог във филма на Питър Уиър, „Шоуто на Труман“ (1998). Следват „Втората майка“ (1998) със Сюзан Сарандън, „Треторо Чудо“ (1999) и „Walking The Dead” (2000), за да се стигне до реализирането на дългата мечта на Ед – да режисира и участва в „Полок“ (2000), независима драма, разказваща за абстрактния художник Джаксън Полък. Откакто баща му му изпратил две биографии за артиста, Харис изявявал силно желание да изпълни Полок на екрана. Филмът прави премиерата си на Фестивала във Венеция и е избран за най-важна творба на фестивала в Ню Йорк, след което печели "Оскар" за Марша Гей Хардън (поддържаща) и номнация за най-добър актьор на Ед Харис.
През 2001, Ед прави две запомнящи се роли във филмите „Враг пред портата“ на Жан-Жак Ано и „Красив Ум“, отново на Рон Хауърд, след което печели четвъртата си номинация от академията за изобразяването на болен от СПИН писател в „Часовете“ (2002) на Стивън Долдри, партнирайки си с Мерил Стрийп. Поредната му проникновена роля на човек, борещ се за живота си с неизлечимата болест.
Следват „Скрити Белези“ (2003) на Робърт Бентън с Антъни Хопкинс и Никол Кидман, „Радио“ (2003) с Куба Гудинг Мл., високо оценения „Тъмно Минало“ (2005) на Дейвид Кроненбърг и телевизионният филм събрал куп известни актьори – „Империя“, за който Харис получава номинация за Златен Глобус. През 2006, Ед се превъплъщава в Лудвиг Ван Бетовен, партнирайки си с Даян Крюгер в „Партитурите на Бетовен“ на Агнешка Холанд.
През 2007, Харис прави много силна роля в сензационната криминална драма на Бен Афлек, „Жертва на Спасение“ и вероятно най-слабата в кариерата си с безумния „Съкровището: Книгата на Тайните“ на Джон Търтълтауб, след което се завръща към режисирането с „Апалуза“ (2008), класически-поставен уестърн, с участието на Харис и Виго Мортенсен. 2010, Харис си партнира с Колин Фарел, Марк Стронг и Джим Стърджис в драмата на Питър Уиър, „The Way Back”.
Интересни Факти:
- Приписва актьорството като негов помощник в превъзмогването на срамежливостта му докато е бил млад
- През 2001 е избран за един от най-красивите хора в класация на списание „People”
- Поради контузии, причинени в следствие на „Бездната“, Харис за малко да не успее да приеме ролята на Франки Фланъри в „State of Grace”
- Една от любимите му книги е „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек
- Най-неудобния момент в живота му е когато е рекламирал смокинги за панаира в Оклахома през 1971 г.
Цитати:
- „Актьорството не е надпревара за мен. Едно от първите неща, който научих за това е, че единствения човек, с когото се надпреварваш си ти самият.“
- Веднага след като се качих на сцената, не исках да се занимавам с нищо друго. Винаги съм харесвал вниманието, което получаваш, докато си спортист, но актьорството изпълва тази нужда дори още по-добре“
|
