Когато Дона Флор среща Вадиньо, типичния бохемски комарджия и мошеник, тя се влюбва до полуда в него. Страстта завладява и двамата. Въпреки неодобрението на майка й – строгата доня Росилда, те се оженват, но не успяват да намерят щастието. Скоро Вадиньо разкрива истинската си самоличност, оставяйки Флор сама вкъщи, докато той прекарва нощите си в бордеи или на рулетката в казино „Ново Табарис“. Но в един прекрасен ден, по време на ежегодния карнавал, той получава сърдечен удар насред парада и умира. Флор остава вдовица.
Години след трагичната смърт на съпруга си тя отговаря на романтичните намеци на Теодоро Мадурейра – почтен човек и уважаван фармацевт, който свири на фагот в местния оркестър. Той е изключително подреден, методичен и последователен във всичко и скоро след като Флор става негова съпруга, започва да слага етикети на кутиите с подправките, маркира четките за зъби и непрекъснато дезинфекцира ръцете си със спирт. На стената на аптеката му е поставена табела със следния надпис: „Място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си“.
Този ексцентричен ред е в повече за огнената Флор. Призракът на Вадиньо започва да я тормози, като й се появява гол и готов да я прелъсти. Борейки се със страстта си към него и с моралните си принципи на честна и омъжена жена, Флор ще преживее вътрешен конфликт, който ще доведе до изненадваща развръзка за тримата. Тя ще заживее и с двамата си съпрузи, заформяйки трио, което ще попадне в много забавни ситуации, тъй като само Флор може да вижда призрака на Вадиньо. Така и тримата ще заживеят щастливо.
Награди и номинации:
1981 Номинация за награда BAFTA за най-добър дебютант във водеща роля (Соня Брага) 1979 Номинация за „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм 1977 Специална награда на журито от кинофестивала в Грамадо за дизайнер на продукцията (Анисио Медейрос) 1977 Награди Golden Kikito от кинофестивала в Грамадо за най-добър режисьор и най-добра музика (Франсис Име) 1977 Номинация за Golden Kikito от кинофестивала в Грамадо за най-добър филм 1977 Номинация от кинофестивала в Таормина за режисьора Бруно Барето
