На един от първите митинги след 10 ноември 1989-а се появи човек, който на върлина бе закачил портрета на Тодор Живков, обърнат с главата надолу. В този ритуален жест на поругаване могат да се открият белези на прастарото желание за отмъщение на роба над падналия господар, което се събужда при всеки обществен катаклизъм.
Отиваше си една епоха, която някои изследователи наричат „ерата Живков”. Мнозина побързаха да я зачеркнат. Като представители на незряло гражданско общество се опитахме да обвиним за изкривения си образ от времето на социализма огледалото, в което ние се оглеждаме. Това огледало се нарича Тодор Живков. Филмът е изграден изцяло от фотоси, хроники и документи. За драматургична основа на игралните епизоди са използвани малко известни или непубликувани спомени, съхранявани в Централния държавен архив.