Видимото американизиране на втората част е несъмнено. Сценаристът-режисьор се е поотдалечил от простодушието и наивитета на творбата си от 1980, която беше съвместна продукция на Ботсвана и Франция. Тук със засилването на присъствието на белия персонаж за сметка на бушмените са навлезли и повече универсални схеми от аксесоара на колониалните приключения и на комедията, разчитаща на смеха, породен от неприспособимостта на цивилизования човек към първичната африканска природа.
От чара на филмовия първоизточник нещо се е изпарило, въпреки, че продължението "Боговете сигурно са полудели II" се гледа с несекващ интерес, смехът е неизбежен и зрителят остава доволен от едно приятно общуване с киното."