Връх в майсторството на Кийтън става неговото трогателно и ефектно „обръщение” от локомотива във филма „Генерала” (1927). В противоположност на театралния, често сантиментален маниер на игра на Чаплин, Кийтън изпълнява своите акробатични трикове с непокол
Вече добре известен като естрадно-цирков артист, Кийтън решава да изпробва силите си в новия тогава вид изкуство, киното, в студиото на своя чичо Р. Арбъкъл.
Първият му самостоятелно замислен и поставен филм „Три епохи” (The Three Ages, 1923) е ексцентрична пародия на „Нетърпимост” на Д. У. Грифит. Импровизираната колесница в „древноримския” епизод от този филм била първата в поредицата знаменити кийтъновски „упорити машини” – въздушни балони, мотоциклети, автомобили, яхти, влакове и параходи. В такива класически филми като „Шерлок младши” (Sherlock Jr., 1924), „The Navigator” (1924), „Seven Chances” (1925), „На Запад” (1925), „College” (1927), „Steamboat Bill Jr.”), тези механизми терзаят невъзмутимия Бъстър, но в края на краищата му се подчиняват.
Бъстър Кийтън (с истинско име Джоузеф Франсис Кийтън, 1895–1966) е най-големият американски комик в нямото кино след Чарли Чаплин, актьор с изключителен комедиен талант и голямо влияние. Ражда се на 4 октомври 1895 в Пикуа ( Канзас), в семейството на преуспяващи водевилни артисти. Прозвището Бъстър (амер. buster – здравеняк, смелчага) Кийтън получава от прочутия илюзионист Хари Худини, след като на 6-месечна възраст се търкулнал по едно стълбище и не само че не получил нито драскотина, ами и не заплакал. По-късно, когато е 3-годишен, Кийтън е вдигнат от смърч директно от стаята си и благополучно се приземява в двора на съседите.
Връх в майсторството на Кийтън става неговото трогателно и ефектно „обръщение” от локомотива във филма „Генерала” (1927). В противоположност на театралния, често сантиментален маниер на игра на Чаплин, Кийтън изпълнява своите акробатични трикове с непоколебимо хладнокръвие, благодарение на което завоюва репутацията на „голямото каменно лице”. Той се проявява като по-голям новатор от Чаплин в областта на киното и си позволява значителна степен на творческа свобода в експериментите с кинокамерата, монтажа и такива лабораторни трикове като налагането на няколко кадъра и множественото изображение.
Към 1928 пикът в творчеството на Кийтън е преминат и след още два филма, заснети в студиото „МGМ” - „Операторът” (1928) и „Spite Marriage” (1929), кариерата му тръгва надолу. През 1952 той за първи и единствен път се появява на екрана заедно с Чаплин (в епизод от филма „Светлините на рампата”, като кратка елегия за двама вече изиграли своето шоу клоуни). През 1959 получава специална награда „Оскар”.
