Вторият филм на Йозкан Алпер е забележителен в много отношения. Във визуално отношение е поразителен – операторската работа улавя майсторски различните нюанси на уникалната турска природа. По отношение на сюжета ни предлага любовна история с неочакван обрат, защото половинката от двойката липсва през цялото време. Освен това разискването на Кюрдския проблем в Турция придава на филма по-дълбок контекст.

"Бъдещето е завинаги" е изпълнен с размисли роуд муви, който съдържа няколко препратки към един от майсторите на тази киноформа – Вим Вендерс. Той проследява пътуването на млада туркиня, която търси своя любим – кюрд, заминал да се присъедини към борбата на своя народ. Сумру (Гайе Гюрсел) е етномузиколог. Тя издирва и записва историите или други свидетелства на кюрди, оцелели от турските зверства. Разказват ù ги предимно жени, чиито мъже са били убити, най-често пред очите им. Но скритата причина за пътуването на Сумру е надеждата й да открие мъжа, на когото принадлежи сърцето й.

На първата ù спирка в Диарбекир Сумру се запознава с мъж, който споделя интересите й и скоро двамата започват да си правят компания. Но Алпер обърква очакванията ни – въпреки че двамата продължават пътуването заедно, около тях не витае ореолът на романтиката. Режисьорът се фокусира върху хората, които живеят в плен на миналото и не са способни да осмислят събитията, които са променили живота им. Тихата, неизменно присъстваща природа е безмълвен свидетел на живота на живите и умрелите. Как може на фона на тази красота да се разиграва подобна трагедия?

Коментари (0)

|

Коментирай »