„В предишния си филм Смъртта на господин Лазареску Кристи Пую посвещава два часа и половина на историята на един болен мъж и в края, когато той поема последния си дъх, изпитваме близост и симпатия към него. В новия си филм Аврора режисьорът посвещава три часа на Виорел, но на финала трудно бихме казали, че познаваме героя по-добре, отколкото в началото.
Пую играе ролята на Виорел и прави забележително изпълнение като постоянно напрегнатия, но тих мъж с безизразен поглед. Докато наблюдаваме как вяло и бавно извършва ежедневните си задачи, Виорел прекъсва обичайната рутина, за да си купи пушка и патрони. Очевидно мъжът се приготвя, без много шум, да извърши убийство.
Пую нарочно не ни позволява да научим повече за характера и света на героя му, нито пък ни допуска зад маската на Виорел, за да разберем мотивите му. Безразличен образ, който обаче завладява с действията си. Това се дължи, от една страна, на сдържаното изпълнение на режисьора, а от друга – на начина, по който
Пую оркестрира дългите кадри, така че сцените на кръвопролитие не получават по-голям акцент от сцените, в които мъжът кара колата си или боядисва своя апартамент. Аврора е изпълнен с черен хумор – Пую постоянно принизява „геройството” на Виорел по време на убийството, като го прекъсва с дребни житейски ситуации. Дори на много зрители филмът да се стори прекалено дълъг, аз бях завладян от случващото се от начало до край. Едно дълго изследване на характера на мъж, който си остава неразгадаем, Аврора е смел, провокативен и изключително впечатляващ.“ Филип Конканон, Phil on Film
