Анета Димитрова Сотирова e родена на 8 май 1948 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Кр. Мирски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1973). Дебютира в ролята на Мария („Мотопедът” – Н. Йорданов) в ДТ – Враца (1973). Работи в ДТ – Враца (1973 – 1975), ДТ – Пазарджик (1975 – 1976), ДТ – Ботевград (9176 – 1977), Театър „София” (1977 – 1990), МГТ „Зад канала” (от 1990).
Гастролира в кафе-театрите.
Театрални роли: Велика („Пътуване до истината” – Л. Стрелков), Жената („Апетит за череши” – А. Ошецка), Луиз („Осем жени” – Р. Тома), Боряна („Боряна” – Й. Йовков), Светла, Елисавета („Джуджето и седемте Снежанки”, „Носете си новите дрехи, момчета” – Ст. Цанев), Шестте секретарки („Светая светих” – Й. Друзе), Мария („Монахът и неговите синове” – М. Милков), Теа Елвстед („Хеда Габлер” – Х. Ибсен), Маша („Три сестри” – А. П. Чехов), Дорис („Догодина по същото време” – Б. Слейд), Елзевира („Феерична комедия” – Вл. Маяковски), Ренесанс („Избраник на съдбата” – Дж. Б. Шоу), Старата сестра, Ланденцка, Мария („Игра на Едип” – Р. Данек), Раиса Филиповна („Самоубиецът” – Н. Ердман), Актрисата („Хоровод” – А. Шницлер), Джоан Уебър („Сексуални перверзии в Чикаго” – Д. Мамет), Жената („Пилешка глава” – Д. Шпиро), Маруся („Упражнения по другост” – Ст. Стратиев), Дафинка („Свекърва” – А. Страшимиров), Дойката („Ромео и Жулиета” – У. Шекспир), Елена, Гладис У („Салон за плач”, „Портретът на Дориан Г. или Почтени убийства” – Ю. Дачев), Жената („Любов в Мадагаскар” – П. Турини), Майката („Харолд и Мод” – К. Хигинс), Зара („Без кожа” – Т. Димова), Флорънс Унгър („Странната двойка” – Н. Саймън), Дорис („Всяка година по същото време” – Б. Слейд) и др.
Кино роли: Белослава, Яна („Сватбите на Йоан Асен II” – 1975, „Четвъртото измерение” – 1977, реж. В. Цанков), Венетка, Майката на Борис („От нищо нещо” – 1979, „Бронзовата лисица” – 1991, реж. Н. Рударов), Теменужка („Двойникът” – 1979, реж. Н. Волев), Майката на Бранко („Лавина” – 1982, реж. Хр. Писков и И. Акташева), Инженерката („Стената” – 1984, реж. Е. Цанев), Стефчето („Маневри на петия етаж” – 1985, реж. П. Б. Василев), Сиракова („О, Господи, къде си?” – 1991, реж. Кр. Спасов), Жената с маймунката („14 целувки” – 1997, реж. Пл. Масларов) и др.
Има участия в радио- и телевизионния театър.
Носител на национални награди.
Анета Сотирова е сред най-известните български актриси. Днес тя не е толкова активна на сцената и на големия екран, но въпреки това има множество запомнящи се изяви. Собственик е на ресторанта „Гара за двама” на столичната ул. „Бенковски”. Самата тя споделя, че името на ресторанта е провокирано от нейните руски колеги Никита Михалков и Людмила Гурченко, централни персонажи във филма „Гара за двама”.
Последното и превъплъщение на сцена отново е Дорис в продължението на хитовата пиеса „Догодина по същото време” – „Всяка година по същото време” в МГТ „Зад канала”, партнира си пак с Тодор Колев, а дъщеря й изпълнява песен към спектакъла. Актрисата е майка на известната поп, джаз и чилаут певица Белослава (Белослава е кръстена на героинята на Сотирова от филма „Сватбите на Йоан Асен ІІ”).
„Изморяват ме многото хора в група – аз съм индивидуалист. Гледам да пазя енергията си – слушам хората, радват ме, но предпочитам самотните преживявания и самотния спорт. Скучни са за мнозина, но не и за мен. Светът е изпълнен с противоречия, които не могат да ме променят. Изстрадах препятствията, но те не ме направиха цинична, защото се интересувам от себе си. Моят егоизъм ме спасява – трябва да съм полезна на себе си и на семейството си. Ако се поддам на настроения и състояния, които вълнуват масите, къде отива моята душа! Тя е най-важната!
Затова живея далеч от суетата и нищо не може да ме подразни. В нещо като вътрешна емиграция. Пък и никога не съм била амбициозна. Страдала съм разбира се, защото са ме наказвали режисьори, когато в последния момент са давали на други ролята, сякаш предназначена за мен. Или пък когато с нокти и зъби колежки са се преборвали за ролята. Но обидата съм отблъсквала с увереността, че това, което е предназначено за мен, ще се случи рано или късно. Може би не сега, може да пропусна едно или друго, но то предстои. И така стана. Много еднодневки, които сияеха, вече избледняха и изчезнаха. Уверих се, че няма да сгреша, ако се осланям на интуицията си. Не съм прагматична, за съжаление, но наистина имам страхотна интуиция. Тя ми дава самозащита в живота.”
в. 24 часа, 20.11.2009, Д. Стайков
|
