Анджей Вайда - Артист

Анджей Вайда се ражда на  6 март 1926 в град Сувалки, Северна Полша. Баща му, Якуб Вайда, офицер от конната алтилерия, през 1939 година попада в съветски плен и е разстрелян в Катинската гора (по други сведения, в Харков). Майката Анеля е учителка. До началото на немската окупация Анджей успява да завърши 7 клас. По време на войната работи като чертожник и като общ работник  в немски предприятия, което го спасява от изпращане на принудителна работа в Райха. Подпомага и нелегалната полска армия „Крайова”, но не е участвал в бойни партизански действия.

След войната учи живопис в Академията за изобразителни изкуства в Краков, но прекъсва и се прехвърля в режисьорския факултет на Лодзкия киноинститут. По време на следването си работи като втори режисьор с А. Форд. Завършва през 1954 и дебютира с „Поколение”, филмът, за който се счита, че полага началото на „полската школа в киното”.

През януари 1955 улиците на Варшава са облепени с плакатите на първия му пълнометражен филм, чието име „Поколение" се чете като манифест. На екрана за първи път излиза поколението, родено в края на 20-те години, обгорели от войната момчета и момичета, преживели окупацията, които самият живот е вкарал в нелегалната антифашистка борба. В главните роли играят Роман Полански и Збигнев Цибулски. Критиката е поразена не само от свежия поглед, но и от човешката и професионална зрялостна режисьора. Зад гърба си 29-годишният дебютант има горчив жизнен опит – и личен, и на цялото поколение. „Мен войната ме пощади”, казва А. Вайда. „Но не това е поводът да не спирам да говоря за нея. Това е мое задължение."

Званието „лидер на новата полска школа" здраво прилепва към името на Вайда с втория му филм „Канал" (1956). През 1957 „Канал” е удостоен със специалната награда на журито на кинофестивала в Кан – „Сребърна палмова клонка”. Но не всички реагират еднакво на филма. Едни се възхищават от "кинематографичните видения" на режисьора, поместил действието в толкова необичаен „интериор". „Но тях даже и не им минаваше през ум - учудва се Вайда, - че канализацията винаги е била естествен път за придвижване, когато улиците се намират под постоянен обстрел." Други обвиняват филма в „песимизъм" и "безверие", където героите умират един след друг в мръсното подземие, а последният, който излиза на повърхността, се среща в едър план с лъснатия ботуш на хитлеристки часовой - и при това забравяли за героичния финал.  А героите от Френската съпротива и ветераните-голисти в Кан в знак на уважение обявили Вайда за маки - един от тях.

Само след година, през 1958, на екраните излиза следващият филм на Вайда „Пепел и диаманти", по романа на Йежи Анджеевски, който печели наградата на ФИПРЕССИ на МКФ във Венеция (1959) и влиза в златния фонд на световното кино (според много допитвания и рейтинги, филмът е сред десетте най-добри в историята на киното). Издържала проверката на времето, историята на Мацек, терорист по неволя, и до днес е все така пронизително вълнуваща.

Тези 3 филма на Анджей Вайда започват да бъдат наричани „драма в три действия" и „трилогия за войната". Пръв в полското кино режисьорът въплътил темата за военната катастрофа, пагубното влияние на войната над душата, съдбата и въобще живота.

Вайда винаги върви твърдо по своя път в изкуството, повдига остри теми, нарушава табута и смело говори за забраненото. Още през 70-те години в своя „Човек от мрамор" (1977 награда ФИПРЕССИ на МКФ в Кан `78, приз „Давид на Донатело" за най-добър чуждестранен филм в Италия през 1978) той открито критикува съществуващата партийно-държавна система. С филма „Човек от желязо" (1981, „Златна палма” на МКФ в Кан) режисьорът директно заявява поддръжката си за полската „Солидарност". От 1980 г. Вайда става и член на независимия профсъюз.

Днес Анджей Вайда е един от малцината признати класици на световното кино. За почти половин век работа в киното той е заснел повече от 40 игрални и телевизионни филма. Сред тях има и исторически, и съвременни, и мащабни  фрески („Обетована земя", 1975; „Човек от мрамор", 1977), и камерни лирически елегии („Брезова горичка” (1970), ”„Госпожиците от Вилко", 1979), и филми-анализи ("Без упойка", 1978), и филми-сондажи - „тестове", подобни на социално-психологически проучвания („Всичко за продан", 1969).

Филмите на А. Вайда са наситени с остри колизии, резки сюжетни обрати (външни или вътрешни) и почти винаги носят със себе си печата на трагизма. Изпълнители с ярко драматическо дарование в Полша е прието да се наричат „актьори на Вайда". Филмите му откриват за киното и широкия зрител имена като Збигнев Цибулски, Даниел Олбрихски, Кристина Янда, Анджей Северин, Войцех Пшоняк и други звезди на полското кино.