Александър Георгиев Кадиев е роден на 30.08.1983 г. в София – актьор. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов през 2008 г.
Още като студент дебютира на професионална сцена. Работи с едни от най-изявените ни режисьори Маргарита Младенова, Явор Гърдев, Мариус Куркински и др. Когато е дете участва във филма на Митко Шарков „Езерното момче” в ролята на Валентин. Телевизионната аудитория го познава с ролята на Пламен в сериала на БиТиВи „Стъклен дом” .
Александър Кадиев е син на небезизвестната Катерина Евро. Младият актьор наследява професията на майка си, но не скрива че се чувства пълноценен чрез нея. Кадиев осъзнава фактът, че това е натоварваща работа, която изискава един паралелен живот на действителния му.
Независимо, че се чувства горд от професията си е наясно, че да бъдеш актьор в България днес, не е лесно, но вярва в престижа на попрището, което си е избрал. Самият той смята, че актьорската професия му дава много, защото е небходимо да се занимава с философия, психология, опознаване на изкуствата и изследване на човешките взаимоотношения, което спомага за изграждането му като личност и творец
Не веднъж пред медиите Кадиев споделя, че комедийните роли го привличат със свободата, която му предлагат. Според него актьорът в подобна роля трябва да е силно рефлективен, да усеща публиката, да импровизира и да притежава чар. Разбира се няма против да се превъплъщава и в драматични персонажи, но смята че липсата на достатъчно житейски опит усложнява изграждането на подобен образ. Признава, че пред киното предпочита театъра, където е сърцето му, но не би отказал да се снима в киното. Театрални роли: Петко („Почивен ден” – Камен Донев), Рицар, Лученцио, Граф Анджело („Крал Лир”, „Укротяване на опърничавата”, „Мяра за мяра” – У. Шекспир), Бил Лойд („Колекцията” – Х. Пинтър), Жозе Пилат („Горката Франция” – Жан Ко), Данило („Перла” – М. Рази), Момчето („Красотата спи” – по Ш. Перо и З. Фройд, спектакъл на Теди Москов), Бруно („Великолепният рогоносец” – Ф. Кромелинк), Херман („Дама Пика” – по А. С. Пушкин ), Директора („Балкански синдром” – Ст. Стратиев), Илко („Демонът от Скопие” – Г. Стефановски) и др.
