Начало » Филми »

Концерт от поредицата „Да си върнем музикалните таланти на България“

ДМИТРИ ШОСТАКОВИЧ Концерт за цигулка и оркестър №1 2022

Споделете:

ЗА ФИЛМА

ГАЛЕРИЯ

ТРЕЙЛЪРИ

АКТЪОРИТЕ И ЕКИПА

НОВИНИ

ОЩЕ ЗА ФИЛМА

МНЕНИЯ

Приятели (0)

Абонамент

Сигнализирай за грешка

Добави инфо

26-ти февруари, събота, 2022 г., зала „България“, 19.30 ч.

Концерт от поредицата „Да си върнем музикалните таланти на България“

ДМИТРИ ШОСТАКОВИЧ Концерт за цигулка и оркестър №1

ХЕКТОР БЕРЛИОЗ Фантастична симфония: Епизод из живота на артиста … в пет части

Диригент ПЕТКО ДИМИТРОВ

Солист ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ

ПЕТКО ДИМИТРОВ е изтъкнат диригент и педагог, работил с редица младежки оркестри и консерватории в САЩ, като Juilliard School, Lakeland Youth Symphony Orchestra, Ridgefield Youth Symphony Orchestra, Ridgefield Symphony Orchestra, Symphony in C in New Jersey и др. Носител на наградата „Бруно Валтер“. През 2019 г. се завръща в България, въпреки популярността си като преподавател по оркестрово свирене в САЩ и ръководител на младежки оркестри и поема музикалните състави на Англо-американското училище в София.

ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ е първият конертмайстор на Нов симфоничен оркестър, от съдаването му през 1991 г. През 1993 г. заминава за Далас /САЩ/, където става преподавател по цигулка, по късно се премества в Европа и заема мястото на концертмайстор на оркестъра в Олборг, Дания, където е и до днес. От 2018 г. е и гост концертмайстор на Orquesta Sinfonica de Madrid.

НОВ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР е създаден преди 30 години от музикалния критик Юлия Христова. Днес съставът е утвърден като институция, стъпила върху европейските музикални традиции и представила богат репертоар включващ музиката от барока през класиката и романтизма до авангарда. Оркестърът е единствената българска културна институция, адаптирала изцяло американския модел на частно финансиране и мениджмънт. През годините са привлечени над 800 дарители – личности, фамилии, организации, корпорации. Над 1000 са младите музиканти минали през школата Нов симфоничен оркестър.

Мирослав Господинов за „Фантастична симфония“, 1980 г.: „…то при „Фантастична симфония" можем да говорим за истински мащабна, симфонично разгърната творба, изградена по принципите на един нов тип музикална драматургия. Нов е преди всичко градивният материал на музикалната форма - тематизма. В начупения, неспокоен мелодически рисунък, така различен от класическия, се долавя поривисто дихание на един нов герой. Това е „младият човек на XIX век" – един сложен психологически образ, разкъсван от противоречия и душевен смут. Лиричният герой на „Фантастична симфония" би могъл да бъде Гьотевият Фауст или де Кинси - пушачът на опиум от едноименната новела на Мюссе, или персонаж на Стендал, Балзак, Юго...“

Лъчезар Каранлъков за Концерт за цигулка и оркестър №1 от Шостакович, 2006 г.: „…Коренно различен по своя замисъл и музикален език е Концерт №1 за цигулка и оркестър в ла минор, оп. 99 (1947-48). Обществено-художественият контекст на неговото възникване е изпълнен с драматизъм. През 1946 г. секретарят на Централния комитет на Комунистическата партия Андрей Жданов публично нарича Ахматова „побесняла госпожичка, мятаща се между будоара и параклисчето“, а Зошченко е определен като „безпринципен и безсъвестен литературен хулиган“. Борбата с безродните „космополити“ (под които се разбират най-вече интелектуалци* от еврейски произход) и „формалисти“ придобива все по-зловещи очертания, в нея са въвлечени даже творци от ранга на Константин Симонов. Същевременно именно през сезона 1946-47 г. Шостакович е свидетел на грандиозния цикъл „Развитието на цигулковия концерт“, блестящо осъществен от Давид Ойстрах. И композиторът, 14 години след Концерт за пиано и оркестър №1, пристъпва отново към сферата на инструменталния концерт.

Произведението, по думите на Кшиштоф Мейер, е по-скоро „концертна симфония за цигулка и оркестър“, доближава се до мащабните цикли на V, VII, VIII симфонии. Драматургията на традиционната четиричастна схема е генерално преосмислена…“

..от латински „intellegens”(разбиращ, мислещ, разумен) през XIX век се ражда специфичното руско понятие „интелигенция“, преминало и в други европейски езици, за обозначаване на определена обществена прослойка . Мислещият, разбиращ и предпазливо разумен (по необходимост) Шостакович бе олицетворение на автентичен руски интелигент…