Крис Ван Олсбърг е автор е успешен автор на детски книги (“Джуманджи”, “Полярен експрес”). Той и продуцентът Уилям Тайтлър представят идеята за филма на Columbia Pictures скоро след като книгата е завършена. От там адаптацията за голям екран е поета от сценаристите Дейвид Коп и Джон Кампс.
За разлика от повечето адаптации по книги обаче, най-трудно се оказва да се постигне дължина на филм около 2 часа. Книгите на Ван Олсбърг се пишат по стандартен формат за детска литература – дължина от 32 страници с 14 илюстрации.
След “Елф”, режисьорът Джон Фавро избира да работи по “Затура” по няколко причини. Той търси проект, който да е трудно изпълним технологично, но същевременно да съдържа хубава и жива история със съдържателно послание. “Исках филмът да е успешен най-вече на ниво послание. Нещо като “Извънземното” и “Близки срещи от третия вид” на Спилбърг. Освен това ми се искаше да поработя и със специални ефекти, роботи, компютърна графика – все неща, с които не съм се занимавал преди.”
Фавро има и по-лична причина да се заеме с режисирането на “Затура: Игра в космоса”: “Имам две деца и покрай тях гледам много фетски филми. От такава гледна точка историята в “Затура” много ми допадна. Като режисьор на даден филм задачата ми е да направя нещо, в което да се вложи чувство и да предам послание, в което наистина вярвам. Харесвам истории, които вдъхват надежда, както и филми с отговорни теми. При филмите за деца отговорността е по-голяма – в края трябва да се предаде и добър урок.”
Продуцентът Тайтлър счита съгласието на Фавро да снима “Затура” за една от най-големите си победи в подготовката за филма. Освен това, Фавро не само се съгласява, но е и толкова ентусиазиран от проекта, колкото и самия Тайтлър. “Джон има страхотен инстинкт към комедиите. Но има и невероятно усещане за емоционалната част на историята. Той успя да намери и развие всички емоционални и комедийни моменти на сценария ‘скрити’ сред приключенията и екшъна.”
Фавро е съгласен, че опитът му като актьор и като член на екипа на независими филми му е помогнал да наблегне на емоционалната връзка между героите. “Добър съм в разбирането на отношенията между хората. Бил съм и сценарист, и актьор и това много ми помага в режисьорската работа. Винаги се опитвам да създавам възможно най-реални ситуации – дори и при толкова нереална серия от събития случващи се в космоса. Колкото по-истинско е всичко, толкова повече зрителите могат да се идентифицират с героите и проблемите им.”
След завършването на сценария и избора на режисьор, идва трудната задача да се изберат актьорите. Главните герои са момчета на 10 и 6 години. Продуцентът Де Лука разказва: “Трябваха ни деца, които да се справят с цялата необикновеност на историята. Беше много, много важно да намерим подходящите актьори.”
Въпреки че са братя, Уолтър и Дани са много различни като характери. Тайтлър обяснява: “Уолтър, по-големият, не мрази брат си. Това обаче не го кара да се държи добре с него. Дани пък, въпреки лошото отношение на брат си, го обича и уважава и търси одобрението му.”
“Исках млади актьори, които да импровизират и да реагират възможно най-искрено на всичко,” обяснява Фавро. “Не ми трябваха деца, които само изпълняват каквото им се каже и пищят, когато се появи чудовището. Трябваше ми някой, който да развие написаното в сценария и да го направи възможно най-истински. А и когато поверяваш цял филм на две деца, трябва да си сигурен, че си избрал най-добрите актьори.”
Търсенето е дълго и продължително и покрива 5 града в САЩ, в които са прослушани повече от 500 момчета за всяка от ролите. Освен това, кастинг директорът Ави Кауфман получава касети с актьорски записи от цялата страна и даже от Канада.
Продуцентите на филма успяват да намерят и двамата подходящи актьори в Ню Йорк. 12-годишният Джош Хътчърсън е избран за ролята на Уолтър, който непрекъснато се дразни на малкото си братче Дани. “Джош е толкова добър актьор, колкото и всички възрастни, с които съм работил,” казва за него Фавро. “Когато се появи на прослушването, вече бяхме видели стотици деца. Направо се почувствах сякаш се качвам във Ферари след като дълго време съм карал само Фолксваген. Джош можеше да направи всичко, от което имахме нужда.”
Фавро е не по-малко впечатлен и от 7-годишния Джона Бобо. “Той е актьор отскоро, но вече си е изградил екранно присъствие и в играта му се усеща много искреност. Актьорският занаят се учи, но присъствието и искреността са вродени.”
Преди да наеме двете деца актьори, Фавро е длъжен да се увери, че те и родителите им знаят какво ги очаква. Не само да играят, но и да издържат физически на каскадите по време на тримесечните снимки. При това, половината време ще прекарат висейки на осигурителни колани, бягайки от роботи и зоргони, както и на движещи се снимачни площадки.
“Трябваше да се уверя, че всички знаят, че момчетата наистина ще тичат, наистина ще висят във въздуха, около тях ще летят неща, декорите ще се движат и ще има и пожари”, казва Фавро.
Хътчърсън пък приема ролята в „Затура” точно заради целия реализъм. „Никак не беше трудно да изиграя ролята си, защото нямаше сини екрани и да трябва да си представям всичко сам. Наистина ни преследваха зоргони, имаше истински експлозии и наистина падаха метеори. При толкова много реализъм, е лесно да се пресъздаде моя герой.”
След признатото от критици и зрители изпълнение редом до Джоди Фостър в драмата „Паник стая”, 14-годишната Кристин Стюарт изпълнява първата си комедийна роля в „Затура: Приключение в космоса”. Тя е по-голямата сестра на главните герои. „Дотогава не бях играла такава роля,” разказва тя. „Все ми се пада да съм ядосаната на целия свят тийнейджърка и беше забавно веднъж да се пробвам и в комедия.”
Кристин трябвало не само да изиграе добро ролята си, но и да се опита да изгради истинска връзка с момчетата, чиято сестра пресъздава. „Имам по-голям брат и не съм свикнала да се оправям с малки деца,” признава тя. „След като си свикнал да си изтърсакът и всеки да те командва, най-вече по-големият ти брат, беше много интересно ролите да са разменени и веднъж и аз да мога да съм шефът. И не мога да кажа, че не ми хареса,” смее се тя.
Фавро обаче признава, че начинът, по който Кристин изиграва ролята си никак не прилича на този, който той си е представял, когато е чел сценария. Но когато чува прослушването й, той променя мнението си. „Тя просто блестеше,” спомня си Фавро. „Много талантливо момиче. Толкова беше добра, че не можех да откъсна очи от нея. Веднага разбрах, че тя трябва да изиграе Лиза.”
Следващата важна във филма роля е тази на астронавта. За нея бил нужен актьор, който не само да внесе комична нотка в героя си, но и да демонстрира сериозни и героични качества, когато е нужно да помага на момчетата. Фавро е този, който се сеща за актьора без особен опит във филмовата индустрия Дакс Шепард от комедийната трупа The Groundlings.
Първоначално Шепард не е сигурен дали може да се справи с ролята на героя. „Бях изплашен,” признава той. „Аз съм комик и се чувствам добре в това си амплоа. Да играя герой, някой, който поглежда в камерата и решително казва ‘Оттук’ или ‘Следвайте ме’, хм... Не бях сигурен, че това е за мен. За щастие, Джон много ме предразположи. Обясни ми, че не трябва да съм ‘геройски тип герой’, като Том Круз или Вин Дизел. Имах късмет, че точно той е режисьор на „Затура”.”
Последната главна роля за разпределяне е тази на бащата на момчетата. Още от самото начало Фавро иска тя да се изпълнява от носителя на Оскар® Тим Робинс и е много щастлив, когато Робинс приема ролята. „Тим беше първият ни избор.,” спомня си режисьорът. „Той самият има семейство и мисля, че затова се заинтригува от филма. А когато участва в комедии, той е просто ненадминат – влага душата и сърцето си.”
И наистина, самият Робинс казва, че е приел ролята заради вътрешно-семейните отношения между героите. Според него, въпреки че филмът е преди всичко космическо приключение, той е и едно пътуване за семейството на Дани и Уолтър. Пътуване, което води до едни по-добри отношения между преди вечно враждуващите братя.
„За да проработи фантастичният сюжет, той трябва да е базиран на нещо истинско, на ситуации, които наистина могат да се случат,” коментира Робинс. „Трябва да има проблеми типични за един семеен филм. Трябва да има поука, която семейството да трябва да проумее, да има развитие на характерите на главните герои, да се променят отношенията между тях към под-добро. Все пак, първите 20 страници в сценария описваха не космос, а проблемите в семейството на Дани и Уолтър.”
„Това е история за това как две момчета успяват да преодолеят различията си,” казва продуцентът Де Лука, „и как в крайна сметка успяват да се съюзят и да работят заедно в името на това да се върнат вкъщи. Мисля, че всичко това е много реално и това е основата, върху която е изграден фантастичният сюжет на филма.”
|
