|
Майкъл Ландън отбелязва: “Правилото при правенето на филма беше: ако хората реагират без усукване и искат да участват, тогава ги искаме”.
Като се има предвид колко много реални личности трябвало да бъдат изобразени на екрана, кастингът бил по-важен, отколкото обикновено. Франсин Мейслър била избрана да го проведе.
Брус Коен споделя: “Актьорите искаха да участват във филма, който най-после ще разкаже историята на Харви Милк, радвахме е и на шанса да работим с Гюс и Шон. Не сме правили кастинга с оглед на сексуалните предпочитания – имаше хетеросексуални актьори, които играеха хомосексуални и обратното, както и гейове, които играеха гейове и хетеросексуални, които играеха хетеросексуални. Усещахме, че би било грешка, ако в такъв филм не използваме всички тези пермутации”.
Но списъкът с участниците е пълен с изненади, които надминават дори свободния кастинг. Както разбрал Дъстин Ланс Блек, много от реалните познати и близки на Милк били още живи; така че актьорите можели да опознаят онези, които трябвало да изиграят. В знак на почит към завета на Милк и към ентусиазма на авторите на филма, отдавнашните приятели и другари на Милк прекарали забележително много време на снимачната площадка. Коен им се възхищава: “Тези хора ни помогнаха да направим филма и да му вдъхнем живот.”
Блек размишлява: “След като бях приел толкова много време с тях по време на проучването, една от основните цели по време на продукцията беше да се уверя, че ще общуват с колкото се може повече хора, независимо дали при подбора на гардероб или просто ще стоят на терена.”
Някои свършват пред камерите. Дан Джънкс си спомня: “Гюс каза: “Защо истинският Том Амиано не изиграе ролята на Том Амиано?” После имаше идеята да вземе Франк Робинсън, автора на речите на Харви Милк, който да изиграе себе си в ателието и да участва в походите и митингите. След това съюзникът на Харви от профсъюз “Тиймстърс” Алън Бард се съгласи да изиграе себе си, когато Гюс го моли за това. Те са били в света на Харви по негово време и сега ще бъдат пак.”
Другите не играят себе си, а хора близки с тях и/или с Милк. Докато Емил Хърш играе Клив Джоунс, истинският Джоунс играе малка роля като друг активист и поддръжник на Милк – Дон Амадор. Карол Рут Силвър играе Телма - доброволка от всички кампании на Милк за съветник. Докато истинската Силвър играе / сега тя е директор на Правни услуги за затворници за град и област Сан Франциско /, но също е била градски съветник и е била съюзница на Милк, актрисата Уенди Кинг играе Силвър в сцените от кметството във филма.
През годините Гюс Ван Сант е работил с всякакви актьори и не-актьори. Той споделя: “Независимо дали са опитни професионалисти или новаци, като режисьор говоря с тях по един и същ начин; обсъждаме режисурата на сцената, емоциите, другите персонажи и цялостната история. Част от това се дължи на факта, че аз съм самоук и винаги съм използвал не-актьори във филмите си.
Джим Ривалдо, политически консултант, който е главен архитект на кампаниите на Милк, се среща не само с Блек, но и с актьора Брандън Бойс, който го пресъздава. Срещата се състоява малко преди Ривалдо да умре през октомври 2007 / три месеца преди началото на снимките /. Бойс си спомня, че Ривалдо имал “специфично чувство за хумор. Докато проучвах живота му разбрах, че е бил лудетина, но е защитавал убежденията си с дела.”
Дългогодишният колега на Ривалдо - Дик Пабич е починал няколко години преди началото на снимките на МИЛК. Стратег от изключително значение за кампаниите на Милк, Пабич работи в кметството с него и Кроненберг. Актьорът Джоузеф Крос, избран за Пабич, се чуди, че “Джим и Дик са правили с обявите за кампаниите на Милк неща, които не съм виждал или правил досега. Тяхната компания Ривалдо/Пабич и Приятели продължава работа с всякакви политически кандидати.
С Брандън Бойс работихме съвместно, за да уточним тяхната динамика”.
“Ан Кроненберг ми оказа голяма помощ, покани ме на вечеря и разговаряхме за Дик. Каза, че той бил много умен, че нямал време за глупости и обичал хубавите дрехи. След като се запознах с Ан, Клив и Дани Николета, осъзнах силата на общността и колко развълнувани и уплашени са били по онова време. Докато гледах филма, си мислех, че хората ще разберат много повече за гей културата и борбата за правата на хомосексуалистите.”
С помощта на всички реални герои, които споделят историите си с Блек и подкрепят проекта, филмът МИЛК е като машина на времето, която ни връща към раждането на движение, от което те са били част. Някои от тях са се преместили да живеят на друго място и са започнали нов живот.
Поддръжникът на Милк - Гилбърт Бейкър, създател на вдъхновяващият Флаг на дъгата, символ на Организацията на гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалнтие, сега живее в Ню Йорк. Клив Джоунс живее в Палм Спрингс.
Ан Кроненберг си е останала в Сан Франциско и сега е заместник-директор на Администрация и планиране на градското здравеопазване.
Кръгът се затваря с Том Амиано. Някогашен учител, който се разкрива и бори срещу Предложение 6, което Милк и колегите му успяват да спрат успешно, сега Амиано е Градски съветник в Сан Франциско, също като Милк.
Амиано разказва: “Шон заприличваше на Харви все повече, особено с нюйоркския акцент на Харви.”
Бейкър изиграва малка роля / повече или по-малко като себе си, като поддръжник на Милк / и посещава снимачната площадка, но казва: „Когато видях Шон, замръзнах. За миг помислих, че виждам Харви. Погледнах в очите му и си помислих, че той наистина има тази искра, този чар.
Понякога Харви ме викаше и казваше “Трябва ми плакат за поход”, и аз му правех. Смешно е, ето че изведнъж отново ги правех в Сан Франциско за филма. Приятелите, които ме наричат “Бетси Рос като гей” казват, “През 1978 не шиеше толкова добре.”
Кроненберг споделя: “Не знаех дали ще мога да стоя на снимачната площадка,
или ще се окаже твърде болезнено. Беше точно обратното. Три десетилетия бях издигнала стена, защото загубих моя приятел, ментор, който ми беше като баща.
Но блокирайки болката, бях блокирала и спомена за всички тези чудесни времена, които сега успях да преживея наново. Шон направо ми спираше дъха – на снимачната площадка той приличаше на Харви дори по маниери.
Когато снимаха нощната сцена след спечелването на изборите, Гюс каза: “Хайде, Ан, трябва да участваш в тази сцена.” И ето, че аз празнувах изборите от 1977 за втори път. Колко хора могат да преживеят живота си наново след 30 години?”
Дан Джънкс се чуди: “Всички те идваха и споделяха с екипа какво е станало, как е било. Сядаха с гардеробиерите и казваха: “Ето какво носех онзи ден” или казваха за някоя сцена “Онзи ден стоях еди-къде си в “Кастро Камера”. Понякога носеха и снимки.
Ван Сант интегрираше тази точност със своя стилна снимане. Той пояснява: “Начинът, по който направих сцените да изглеждат реални, е да не бъдеш прекалено драматичен. Така всичко изглежда истинско. Моят стил е натуралистичен, за мен това прави една сцена.”
Коен добавя: “Вече копнеехме за възможно най-реалистично пресъздаване на историята на снимките, с костюмите изпълнението и диалога. Тъй като това са хора, които имат много подробни, понякога болезнени, но и красиви спомени от онова, което е станало, те ни помогнаха да пресъздадем много неща. Имаше един пласт на значение, истина и красота при снимането на МИЛК, който не се среща обикновено при правене на филми. Беше необикновено.”
Един от най-необикновените дни на терена беше към края на снимките - над 3000 доброволци от района на Сан Франциско се включиха в масовката, за да възстановят Парада “Свобода на гейовете” от 1978 г., където наскоро избраният Милк и новият Флаг на дъгата ярко изпъкват.
Кроненберг си спомня как карала Милк със старото му волво по Маркет Стрийт
/ който бил върху колата, а не до нея / и имала резервен маршрут към най-близката болница, в случай че го нападнат или прострелят. Вместо това този ден се появила друга заплаха: “Някакъв гей със змия изтича до колата да я покаже на Харви. Мразя змии и толкова се уплаших, когато тя се плъзна по стъклото, че дадох газ”.
Кариерата на Франк Робинсън като писател обхваща не само многобройни книги
/ включително “Стъклен ад”, по която е сниман блокбъстърът “Ад под небето” /,
но и речи за Харви Милк. Докато седи на стъпалата зад подиума, където Шон Пен произнася речта на Милк срещу Анита Браянт, която започва: “Казвам се Харви Милк и искам да ви приобщя”, Робинсън се усмихва и казва с гордост: “Аз съм го написал”.
Друг ден снимахме празненството за рождения ден на Милк, което се оказва последно. Макар, че Милк обичал операта, диско-иконата от 70-те Силвестър
/ ролята се изпълнява от Марк Мартинец и това е филмовият му дебют / изпълнява своето класическо парче: “Караш ме да се чувствам /съвсем истински/” за своя приятел Милк на партито. Тези, които са били там, си спомняха как изиграли шега на почетният гост – замеряли го с торта – нещо, което той винаги обичал да прави с другите. Дани Николета си спомня: “Онази нощ удариха Харви с пет парчета торта; аз бях един от тези, които го замеряха. На снимките седях в ъгъла и плачех, защото да чуеш отново музиката на Силвестър и да гледаш всичко това беше изумително и ужасно мъчително.”
Подобно нещо споделя и Джоунс: “По време на първата седмица от продукцията плачех всеки ден. Когато Джош Бролин мина покрай мен в ролята на Дан Уайт, беше ужасно. Той ми каза. “Изразът на лицето ти ми казва всичко, което исках да знам.”
Бролин си спомня: “Четох сценария и накрая плаках. Това е история за любов, за граждански права, за узряване. След това гледах документалния филм с дъщеря ми и бях изключително развълнуван от него. Веднага се съгласих да участвам. Харви Милк е искал да помогне животът на хората да стане по-добър, а не бива да забравяме и че Джордж Москони много му е помагал.
Разговорите ми с членове на семейството и с Франк Фалзон, който е бил приятел на Дан и като криминален инспектор е взел показанията му, ми направиха огромно впечатление. Мисля, че Дан е бил много ограничен, виждал е само това, което му е било под носа. За съжаление не е гледал на политиката мащабно, не е разбирал, че някоя година може да е неуспешна за теб. Случвали са се и други неща - женското движение, борбата за правата на хомосексуалистите. Ако беше изчакал известно време, може би щеше да изиграе голяма роля за своите избиратели в бъдеще. Но той е бил твърде несигурен.
Главният гримьор Стивън Андерсън отбелязва: “Сложих бакембарди на Джош, които подхождаха по цвят на косата му и на формата на лицето му, но за да се преобрази в Дан Уайт трябваше да му направят и прическа със страничен път. Той разширяваше челото му подчертаваше веждите и когато му сложих бакембардите, готово! Сякаш беше влязъл в тъмна стая и се беше превърнал в Дан.”
Ландън отбелязва: “Дан Уайт е загадка, но Джош му влезе под кожата. Ключът за него беше, че Дан е искал да го харесват.”
Коен добавя: “Джош прави образа на Дан човечен. Не искахме никой от персонажите да бъде едноизмерен. Те са били живи хора и искахме да изглеждат така.”
По същия начин Диего Луна признава, че когато е играл ролята на последния любим на Милк, покойния Джак Лира, “исках да го пресъздам вярно. Знам много за него, но не го познавам, защото тук всеки мексиканец води битка за съществуването си, а представете си да си мексиканец и гей по онова време. Мисля, че е бил малко изгубен, че е търсил кой да се грижи за него. Реших да не търся семейството му, но говорих много с Дани Николета и Клив Джоунс, а след това изградих собствената си представа за това кой е бил Джак.
Шон Пен беше много мил с мен и знаеше кое е добре за филма. Той знае какво е да играеш, че трябва да общуваш с партньора. И винаги усещах това в общите ни сцени.”
След като наскоро се снима в Into the Wild, Емил Хърш отново ще работи с него, този път като колега актьор. Хърш заявява: “Да работя с Шон беше чудесно. След като работихме заедно в Into the Wild, се чудех какво ли ще е да играя с него, защото преди това ми беше само режисьор. Но всичко, което го прави блестящ като режисьор, интуицията и проникновението, които вложи във всяка секунда на всяка сцена и за разлика от повечето ми самотни сцени в Into the Wild, сега имах партньор.”
В Into the Wild и други филми Хирш играе реални личности. Но той отбелязва, че
“в МИЛК за пръв път имах възможност да пресъздам някого, който беше на сцената всеки ден. Той отговаряше на всичките ми въпроси. Клив Джоунс е безкрайно забавен и много мил с всички край него. Той притежава магнетичен чар; може да отиде при най-консервативния човек на света и след пет минути двамата ще се смеят.”
Джънкс съобщава: “Дори извън филма Емил се държеше като Клив, а когато импровизираше на снимките, беше нещо, което знаехме, че и самият Клив би казал!”
Ландън коментира: “Емил е много смел, дързък актьор. Той израсна пред очите ни във филма. Той научи много за и от Клив. Той схвана същността на Клив. Пресъздаването му е непринудено и автентично.”
Единствената женска роля се изпълнява от Алисън Пил. Джънкс казва: “Следя кариерата й от няколко години, особено в нюйоркския театър. Тя е много талантлива. Много хора още не са чували за нея, но ще чуят. Тя е прекрасна като Ан Кроненберг.”
Алисън Пил прекарва много време с жената, която пресъздава. Актрисата се възхищава: “Ан е изключително енергична. За сцените, където тя идва да работи за кампанията, ме посъветва: “Трябва да влезеш и да овладееш положението; да говориш с тях сякаш знаеш какво правиш!” В началото Ан сякаш играе, но постепенно си влиза в ролята и става изключително организирана. Част от това дошло след срещите с Харви рано сутринта всеки ден, преди да дойдат останалите.
Говорехме за това какво е да влезеш в една вече установена група. Когато дойдох за първи път на репетициите, познавах много от актьорите, но през първите две седмици не се снимах. Тъй че аз също трябваше да вляза в група хора като единствена жена и нямах представа какво да очаквам. Като политическите кампании снимките бяха по странни часове и на този се забавлявахме много заедно; понякога искахме само да гледаме как играе Шон Пен, но трябваше да помним, че ние също участваме в тези сцени.”
Блек казва: “Ан, Клив и всички реални личности от историята се сприятелиха с актьорите, които пресъздаваха онова, което се е случвало в истинското ателие по онова време.”
За друга от ролите Лукас Грабил, известен на милиони с ролята си в “Музикална гимназия”, впечатлил създателите на филма на прослушването за ролята на Дани Николета и продължил в същия дух по време на всички етапи от продукцията. Блек казва: “През един уикенд четохме сценария, преди няколко от актьорите да се появят. Прочетох упътванията за сцената и Лукас изигра освен своята и всички роли в сценария за актьорите, които още ги нямаше. На снимките той се оказа още по-добър, отколкото на прослушването – а летвата беше висока, тъй като Дани също беше там и го гледаше...”
Грабил отбелязва: “Покрай този филм чух за пръв път за Харви Мил. Онова, което ме привлече в историята му, беше, че се е борил за равни права за всички. Когато получих ролята, прочетох сценария и направих собствени проучвания. На снимките си Дани приличаше на човек, който умее по уникален начин да пресъздаде същественото от хората и събитията. Имах изключителен късмет – да видя снимките му и да говоря с него – това ми помогна да разбера какво е представлявал квартал „Кастро” през 70-те години. Бил е място, където важното не е било да мислиш като всички други, а да вярваш в себе си.
На снимките аз също започнах да снимам. Използвах същата 35 мм камера, която е използвал тогава Дани. Притеснявах се, че снимките ще са много тъмни, но те излязоха много добри!”
Друга звезда / от филмите за Човека-паяк / Джеймс Франко, играе покойния Скот Смит. Най-верният любим и поддръжник на Милк “бил наричан “вдовицата Милк” от някои хора, отбелязва актьорът. “След като убиват Харли, голяма част от живота на Скот е свързана със запазването на спомена за Харви. Режисьорът на “Времената на Харви Милк” Роб Ъпстейн ми показа записа от интервюто на Скот, който не е бил включен във окончателния вариант на документалния филм и аз добих представа кой е бил той. По времето, когато избират Харви, те вече са разделени, но все още се обичат; Харви благодари на Скот в речта си след като го избират.”
Николета си спомня: “Моят спомен е, че Харви и Скот бяха страстно и мъчително влюбени, но любовта им беше много бурна. Напрежението от кампанията се проявяваше в изключително разгорещени спорове.”
Джънкс отбелязва: “Мисля, че публиката ще бъде изненадана от Джеймс в тази роля, която той изиграва с много чувство. Част от емоционалната същност на филма МИЛК е връзката между Скот и Харви, и това как й се отразява политическата кариера на Харви.”
Франко казва: “Харви Милк е смел човек и да участваш във филм, описващ тези събития, беше невероятно преживяване. Гюс и Шон са мои герои от години, тъй че като актьор не можех да искам нищо повече.”
Като не-актьор Робинсън става член на Гилдията на филмовите актьори заради филма МИЛК, отчасти защото разкрива: “Франко е истински провокатор; аз бях в сцените с магазина без реплики, но той изведнъж се обръщаше към мен: “Ей, Франк”... И тъй като от 50 години пиша диалози, отговорът ми се получаваше естествено...”
След като го избират за ролята на градския кмет, Виктор Гарбър проучва ролята си и открива “един много интригуващ период от историята. За мен беше чест да съм част от този филм и да играя изключителна личност като Джордж Москони. Той е вярвал в свободата и гражданските права.
Личността трябва да бъде оценявана и хората трябва да помнят това. И днес още много млади хора се борят. За щастие Милк е събудил у хората нуждата да направят нещо срещу нетолерантността и тесногръдието.”
Келвин Ю в ролята на близкия съветник на Милк - Майкъл Уон прекарва доста време с човека, чиято роля ще играе, но черпи и от дневника, който така помага и на Блек. Актьорът казва: “Той е около 370 страници, написани от първо лице и Майкъл пише чудесно. В Харви той е видял истинския човек.
Дневникът разкрива погледа на Майкъл върху събитията, освен това разговарях с други хора. Майкъл е бил бунтар по реален, а не по повърхностен начин. Той е бил наелектризиран да използва политическата система, за да се бори за граждански права, с гласуване и с демокрация.”
Уон, който подчертава, че днес “не се интересува от политика”, простичко заявява: “Надявам се, че филмът ще покаже, че може да си обикновен човек, който случайно е гей и може да направи нещо необичайно като Харви Милк.”
Хърш добавя: “Милк ще вдъхнови всеки, който е бил в затруднение, без капка късмет, или винаги се е чувствал като по-низш.”
|
