|
Филмът Милк описва последните осем години от живота на Харви Милк. Докато живее в Ню Йорк Сити той става на 40. В търсене на по-смислен живот Милк и интимният му партньор Скот Смит / Джеймс Франко / се преместват в Сан Франциско, където отварят ателие “Кастро Камера” в сърцето на работнически квартал, който скоро ще стане рай за хомосексуалистите от цялата страна. Черпейки сили от своя любим квартал „Кастро” и красивия град, Милк изненадва Скот и себе си, преобразявайки се в смел борец за промени. Той иска равни права и възможности за всички и голямата му любов към града и неговите жители го кара да подкрепи млади и стари, хетеро- и хомосексуални във време, когато предразсъдъците и насилието срещу гейовете се приема за нормално.
С енергичната подкрепа на Скот, нови приятели и доброволци, Милк се хвърля с главата надолу в бурното море на политиката. Освен това той покровителства млади активисти като Клив Джоунс / Емил Хърш /. Милк изгражда своя публичен образ с много хумор, но действията му говорят дори по-цветисто от красноречивите му изказвания. Скоро той става добре известен в целия град и дори извън него, но непоколебимият му стремеж да стане част от градската управа го отчуждава от Скот. Докато се кандидатира за четвърти път за обществен пост, Милк си намира нов любим, Джак Лира / Диего Луна /.
Последната кампания е успешна и Милк е избран за съветник от новообразувания Пети район. Милк служи добре на Сан Франциско и лобира за Общински указ, който да попречи на уволняването на хора заради сексуалната им ориентация. Докато организира съпротивата срещу предложението за щатски референдум по въпроса дали бъдат уволнени учителите-хомосексуалисти и техните поддръжници, той осъзнава, че борбата му срещу Предложение 6 представлява огромен поврат в движението за правата на хомосексуалистите. Междувременно политическите цели на Милк и друг новоизбран съветник, Дан Уайт / Джош Бролин / все повече се раздалечават, а личните им съдби трагично се сближават. Платформата на Милк е изпълнена с надежда – завет на герой, който резонира в съвремието.
БИОГРАФИЯТА НА ХАРВИ МИЛК
1930 22 май – Харви Бърнард Милк се ражда в Удмиър, Ню Йорк.
1946 Милк влиза във футболния отбор на гимназия Бей Шор.
1947 Милк завършва гимназия Бей Шор.
1951 Милк завършва щатския университет в Олбъни с диплома по математика и влиза във флота.
1955 Милк се уволнява с почести от флота и започва работа като гимназиален учител.
1963 Милк започва нова работа в инвестиционната фирма Bache&Co на Уолстрийт.
1968 След като участва в като любител в театрална продукция оф-Бродуей, Милк се мести в Сан Франциско с гаджето си Джак Маккинли, който работи върху първата театрална постановка в Сан Франциско на “Коса”, Милк си намира работа във финансовия сектор.
1969 28 юни – Бунтовете Стоунуол в Гринич Вилидж, Ню Йорк, пораждат Движението за свобода на хомосексуалистите.
1970 След като публично изгаря своята BankAmericard, Милк е уволнен и се връща обратно в Ню Йорк.
1972 Милк се връща обратно в Сан Франциско с гаджето си Скот Смит.
1973 Милк и Смит отварят ателието “Кастро Камера” в район „Кастро”.
В подкрепа на представителя на профсъюза “Тиймстърс” Алън Бард, Милк успява да прекрати поръчките на бира “Корс” от баровете в „Кастро” и града.
/ От този момент до 1978 / Дик Пабич и Джим Ривалдо работят с Милк като политически стратези, а Франк Робинсън като автор на политическите му речи.
Милк се кандидатира за пръв път за градски съветник на Сан Франциско и губи. Кампанията му водят Смит и Ривалдо.
1974 Милк реорганизира Асоциацията на местните търговци в район „Кастро” и помага за организирането на първото изложение “Кастро Стрийт”.
/ От този момент до 1978 / Майкъл Уон работи като съветник на Милк
Дейвид Гудстейн става собственик и издател на националното гей-списание “Адвокатът”.
1975 Клиентът на “Кастро Камера” Дани Николета се присъединява към персонала на магазина, освен това работи по всички следващи кампании на Милк.
1976 / От този момент до 1978 / Клив Джоунс работи като активист с Милк.
Милк е назначен от кмет Москони в Комисията за лицензи - пост, от който впоследствие е свален от кмета, след като се кандидатира за калифорнийски щатски съветник.
Милк играе главна роля за приемането на избирателна инициатива, одобрена от кмет Москони, която подменя общоградските избори с районни.
Милк и Ривалдо заедно основават Демократичния гей-клуб на Сан Франциско / който в последствие се преименува на Демократичен клуб “Харви Милк” на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните /.
1977 7 юни – “Оранжевият вторник” - активистката Анита Браянт успява да анулира Наредбата за гей правата в Дейд, Флорида, като слага началото на продължила десетилетия кампания на нетолерантно отношение към хомосексуалната общност.
След приемането на новата избирателна система Милк – който вече живее с гаджето си Джак Лира, се кандидатира за градски съветник за трети пореден път. Този път кампанията му е ръководена от Ан Кроненберг и той успява да спечели мястото за съветник на Пети район, който включва квартал „Кастро”. Милк е първият явен гей, който е избиран на публична длъжност в Америка / след избирането през 1974 на Кати Коваченко и Илейн Нобъл в Мичиган и Масачузетс /; между опонентите му на тези избори е и също толкова явният гей Рик Стоукс – адвокат.
1978 9 януари – Милк дава клетва за встъпване в длъжност, така както и неговите новоизбрани колеги. Бившият пожарникар Дан Уайт / избран от Осми район, Екселсиор / и защитницата на правата жените Карол Рут Силвър са между другите.
Проблемите, върху които Милк работи като градски съветник, включват програми за възрастните граждани, почистването на кучешките изпражнения от собствениците им, както и достъпен и разбираем избирателен механизъм за всички граждани.
С учителя Том Амиано, който обявява, че е гей и става лице на кампанията му, Милк успява да прокара Общински указ в Сан Франциско за правата на хомосексуалистите. Той отбелязва, че главната цел на наредбата е да предпази хората от уволнение, което е подкрепено от Силвър и одобрено от Градския съвет / Уайт е единственият против /;
и кмет Москони издава указа.
Браянт успешно лобира за отхвърлянето на наредбите за правата на хомосексуалистите в Сейнт Пол, Минесота / 25 април /, Уичита, Канзас / 9 май / и Юджин, Орегон / 23 май /. Успехът й в Уичита особено възмущава общността от Сан Франциско / “Уичита” значи “Бори се!” /.
Възползвайки се от успехите на Браянт, сенаторът на Калифорния Джон Бригс подкрепя Предложение 6 / Инициативата на Бригс /, с което иска да забрани на хомосексуалистите да работят като учители в държавните училища на Калифорния и да бъдат уволнени явните хомосексуалисти и техните поддръжници.
25 юни – Флагът на дъгата, измислен от поддръжника на Милк Гилбърт Бейкър като символ на единството в LGTB общността / Гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални / за пръв път се развява в Сан Франциско на гей парада по случай Деня на свободата. Милк участва в него и поощрява минувачите и радиослушателите/телевизионните зрители: “Разкрийте се!”.
7 ноември – Предложение 6 отпада след като кампанията на Милк срещу него / особено “Не позволявайте да се случи и тук” / е подкрепена от губернатора на Калифорния Джери Браун и щатската секция на Демократичната партия, група гей републиканци, бившия губернатор на Калифорния Роналд Рейгън, Дан Уайт, хиляди избиратели и президента Джими Картър.
10 ноември – Дан Уайт подава оставка като градски съветник, но после размисля и неуспешно се опитва да си върне длъжността.
18 ноември – жителите на Сан Франциско и целият свят са ужасени от новината, че водачът на сектата “Храм на народите” Джим Джоунс е поръчал убийствата на конгресмена Лио Раян и още хора на една самолетна писта в Гвиана, Южна Америка; и часове след това е предизвикал масовото самоубийство на 900 членове на църквата му, които са пили цианкалий, разтворен в безалкохолна напитка.
27 ноември – Уайт застрелва кмета Москони и съветник Милк в общината. Същата нощ повече от 30 000 души от квартал „Кастро” отиват пред кметството на мирно бдение със свещи.
Затворените ковчези на Милк и Москони са изложени няколко дни в кметството - на поклонение идват няколко хиляди души.
2 декември – приятелите на Милк разпръсват пепелта му в Тихия океан.
4 декември – Председателката на Градския съвет Даян Файнстейн полага клетва за кмет на мястото на Джордж Москони.
Хари Брит наследява Харви Милк като съветник от Пети район.
1979 21 май /денят преди рождения ден на Милк, когато е щял да навърши 49/ - след като пледира “временно умопомрачение” поради изолация, липса на интимност със съпругата си и консумацията на прекалено много сладкиши, Уайт е осъден от съдебните заседатели за предумишлено убийство и осъден на 7 години затвор. Тази присъда предизвиква размирици, в които сблъсъци между полицията и гражданите водят до палеж на полицейски коли, а входът на кметството е разбит.
1984 7 януари – Уайт е освободен от затвора в Соледад, след като е лежал по-малко от 5 години.
1985 25 март – “Времето на Харви Милк” печели награда “Оскар” за най-добър документален филм.
21 октомври – Дан Уайт се самоубива в гаража си.
1999 14 юни – списание “Тайм” провъзгласява Харви Милк за един от “Стоте герои и икони на ХХ век”.
2008 19 май – калифорнийският щатски съветник Марк Лено предлага рождения ден на Милк / 22 май / да се нарече Денят на Харви Милк / като ден с особено значение, не като държавен празник / и е приет от щатския съвет
22 май – в деня, когато би трябвало да празнува 78-ия си рожден ден, в Сан Франциско е открит бюст на Харви Милк - с барелефна плоча и цитат на пиедестала. Паметникът се намира в церемониалната ротонда на кметството на най-горната площадка на голямото стълбище, където се провеждат сватбени церемонии и е първият случай, в който явен хомосексуалист е бил увековечен на територията на американска обществена сграда
5 август – калифорнийският сенат / с малко мнозинство / внася предложение за празнуване на Деня на Харви Милк, което скоро ще бъде преценено от губернатора Арнолд Шварценегер.
|
