Процесът по създаването на „В долината на Давид и Голиат” става толкова бързо, че няма никакво време за репетиции и атмосферата на снимачната площадка е много спонтанна. Така работният процес стимулира и актьорите, и режисьора и допринася за приятелството, възникнало помежду им.
„Харесва ми да оставям актьорите да допълват персонажите си. Бих бил много разочарован, ако резултатът е такъв, какъвто самият аз съм го планирал.” Терон също споделя за съвместната работа по филма: „Всичко беше много органично. Пол не може да се задоволи с нещо посредствено и непрекъснато ни мотивираше за по-добри и по-добри резултати. Като актриса, не бих могла да искам нещо друго от един режисьор.”
Младите актьори също са благодарни на режисьора за неговата подкрепа. „Той има много широк светоглед. Не те кара да се чувстваш така сякаш работиш за него, а с него”, споделя Мекад Брукс. Уес Чатъм допълва: „Винаги знае какво иска, но успява да пригоди нашите предложения към дадената сцена. Просто знае как да свърши всичко.”
„Пол има много добър усет към хората, - Виктор Улф допълва картината за режисьорския стил на Хагис. - Може да открие човешкото и в най-извратената ситуация, да покаже какво е довело определения човек до това решение. Има изключителен подход и като сценарист. Прави невероятни диалози.” Но Хагис постига успехи и в решението си за комбинацията от хора, с които работи.
С течение на времето Терон чувства, че връзката между нея и Томи Лий Джоунс е заприличала на тази между Сандърс и Ханк. „На моменти се чувствах точно толкова застрашена от него, но той направо ме плени. Страшно се забавлявах да работим заедно”, споделя тя. Томи Лий Джоунс споделя тези чувства. „Тя е страшно забавна, невероятна актриса, добър приятел. Просто е чудесна.”
За по-младите актьори, които отначало изпитват само страхопочитание от нея, Терон се превръща в „един от приятелите, които напълно приехме в бандата си.” „Около нея има някаква специална аура, - разказва Виктор Улф. - Толкова е жизнена, невероятно е да се работи с нея.”
Продукцията започва на 4 декември 2006 в Ню Мексико. След това се преместват в Уайтвил, малък град близо до Мемфис. Следват четири дни в Тенеси и после в Мароко, за сцените със спомени от войната в Ирак.
За дизайнера на продукцията Лорънс Бенет най-сложната задача е графикът на снимките. За начина, по който да направи дизайн на филма, той черпи вдъхновение от Ханк. „За мен визията във филма се определяше от пътешествието на Ханк. Той идва от много сигурно място в Тенеси, което добре познава и след това излиза оттам и осъзнава, че светът е различен и че не му харесва особено. Това е един много спокоен персонаж, скован човек. Неговата скованост на фона на стриптийз клубове и барове - изобщо в някаква прекалено крещяща среда - е много интересен контраст.”
Заглавието „В долината на Давид и Голиат” се отнася за мястото в Израел, където според Библията се е състояла битката между Давид и Голиат преди около 3000 години. Днес това е една не особено популярна туристическа дестинация.
Заглавието е алюзия към една неравна битка и това, което се случва с победителите, завърнали се вкъщи и започващи нови и нови битки, този път със самите себе си.
„Обожавам това заглавие – казва Хагис, - въпреки че звучи странно, понеже то илюстрира голяма част от емоциите във филма. Цар Саул изпраща Давид в долината, за да се бие с Голиат, въоръжен само с пет камъка. Как ти дава сърце да изпратиш младо момче на бой с гигант? Филмът обсъжда отговорността, която поемаме, когато изпращаме децата си на война...”
